"Днес сбъднах мечтата си! Сложих така желаната от мен люлка - везна, пригодена за деца в инвалидни колички. Страхотна е! И е първата такава в България. Хареса ми, защото дава възможност на всички деца на площадката да играят ЗАЕДНО!". Така фотографът Анна Йончева започва своя разказ за последните няколко дни.
Тя е организатор на благотворителната кампания "Различните деца на България", която събра средствата за купуването и монтирането на първата специализирана люлка за деца със специални потребности в столичния парк "Света Троица". Анна казва, че започва проекта си през април "с единствената цел да покаже, че интегрирането на малчугани с увреждания е най-лесното нещо на света и затова е достатъчна само любовта".
"Днес плаках два пъти. Първият път беше сутринта, когато гледах как страхът на тези деца, които се качват за първи път на люлка, преминава в искрена, неподправена радост", продължава разказа си Анна.
Историята обаче неслучайно е описана като "позитивно-тъжна" още в началото. "Вторият път, когато плаках, беше вечерта, когато слязох в парка да видя как вървят нещата. И заварих хаос!", допълва тя.
Само за два дни люлката е повредена и се превръща в опасна за ползване. "Люлката е в окаяно състояние. Изпратих я отново на производителя", казва Анна пред "Хоризонт". Счупена ключалка, скъсани стикери, изкривена гума, която е предвидена да издържа до 100 кг. И това са само някои от повредите върху съоръжението.
"Децата за мен тук нямат абсолютно никаква вина. Люлката е за абсолютно всички деца на площадката. Но някой трябва да им каже как да пазят това, което ползват", обяснява Анна, която вини липсата на родителска намеса.
Първоначалният план за проекта включва и благотворителна изложба с 40 снимки от люлката, на която да се съберат средства за закупуване на втора люлка – този път за Борисовата градина.
Разочарована от случилото се обаче, Анна вече не е сигурна, че това е правилният подход.
"Идеята ми беше да покажа тези деца, обществото да ги види, да научи за тях, да ги види усмихнати, щастливи. И ако във времето на проекта мога да сложа и едно съоръжение някъде, за да ги направя щастливи, ето, сложих го. Децата наистина бяха щастливи (…) и два дни по-късно... За мен наистина е отчайващо", разказва Анна по БНР.