Те са децата, които седят на последните чинове, по-мълчаливи са и не работят толкова активно в час. За да разберат какво се изисква да направят в училище, често се налага някой от съучениците им да се обърне и да им преведе. Причината е, че не говорят добре български език.
Най-често това са деца от малцинствени групи, които живеят в среда, където български език на практика не се говори. Когато влязат в първи клас, те не са го усвоили добре и с всеки изминал урок пропуснатото става все по-трудно за наваксване.
„В първи клас много от децата не разбират какво казва учителката. По-трудно разбират какво трябва да направят в час. Много често се случва и в предучилищната, и в първи клас някое от децата, което е по-напред с българския език, просто да се обърне към другото дете и да му превежда на ромски или турски“, разказва опита си Ванеса Иванова, която е учителка по български език в с. Христо Даново, Пловдивско. „Тази езикова бариера ги спира, тъй като те стават мълчаливите деца, които просто седят отзад, и нито разбират за какво се говори, нито могат да го направят.“
Тази учебна година между 25 и 30% от учениците, които започнаха първи клас, са с майчин език, различен от българския. А обща съвременна методика за преподаване на деца, които не владеят добре български, в момента няма. Справянето в проблема е оставено най-вече на индивидуалните усилия на учителите, които измислят игри и се стараят да онагледяват всичко, което обясняват с думи.
Говорим различни езици
Валери Митов преподава в ОУ "Пенчо Славейков" в кв. Столипиново в Пловдив. Всеки ден той се сблъсква с трудностите на учениците, които не говорят добре български език, когато влязат в училище. Голяма част от децата, с които той работи, говорят турски език като майчин.
„По цял ден те говорят на турски език, по цял ден гледат турска телевизия, всички около тях говорят на турски, а когато отидат на училище, те трябва да говорят само на български език. Децата са изключително любознателни, искат да знаят, но не им е лесно. Не е лесно и за нас“, признава той.
Със същия проблем се сблъсква и Ванеса Иванова. „Децата, с които аз работя в момента са предимно от ромски произход и повечето от тях не използват в семействата си толкова български език, говорят обикновено ромски или турски. Затова те не успяват да усвоят езика преди да влязат в училище.“ Учителката припомня, че често в малките населени места деца от малцинствени групи чуват български език за пръв път едва в предучилищната група. Тя споделя също, че наблюдава как този проблем се задълбочава, когато учениците преминават в по-горни класове.
„Много деца от малцинствените групи отпадат от образователната система не само по социални причини, но и защото не овладяват езика навреме и това предизвиква трудности при възприемането на учебния материал по-късно“, обяснява езиковедът Вяра Михайлова. Според нея така се създава верижна реакция, а резултатът е, че тези деца остават изолирани като възрастни, вместо да се интегрират в обществото.
Какво да се направи
Как все пак да се помогне на децата, които не владеят добре български език да не изпаднат рано от образователната система? Отговор на този въпрос търсят Вяра Михайлова и специалистът по многоезичие и дидактика на езиково обучение Анастасия Новикова.
С Вяра Михайлова се срещаме ден след като е провела поредното обучение на учители от инициативата „Заедно в час“ за работа с деца с майчин език различен от българския. Трудностите, които преподавателите срещат в работата си с тези деца, са свързани най-вече с недостатъчния речников запас и недоброто владеене на определени граматически структури. „Основният въпрос, с който учители идват при нас, е „Как да преподавам учебния материал по Човека и природата или по История например, когато децата не владеят добре езика?“, казва тя.
Вяра е завършила своето висше образование в Хайделберг, Германия и още като студентка се включва в проект, който цели да създаде методика за работа с деца, за които немският език не е майчин. Става дума най-вече за деца на бежанци и мигранти. Тогава тя преподава в детски градини, в които учат много т. нар. билингви – хора, които влядеят два езика като майчини. Въз основа на опита на екипа на проекта в учебните заведения се развива цялостна концепция, която се прилага и досега.
У нас обаче тя се сблъсква с друг проблем - немалко деца не владеят добре български език, защото родителите им говорят друг език вкъщи. Вяра Михайлова и Анастасия Новикова разработват методика и учебни помагала и организират обучения за учители, насочени включително и към преподаване на българския език като втори, какъвто най-често е случаят у нас.
Според тях подкрепата за децата, така че да напреднат те с езика, трябва да става в две форми. От една страна трябва да се работи с тях в занималнята или в допълнителни часове със специално подготвени преподаватели. Освен това обаче всички учители трябва да бъдат обучени да преподават учебния материал така, че да помогнат на децата, които не владеят добре езика. „Те трябва първо да въведат думите, които ще се използват в урока, както и граматичните структури. Едва след това те могат да искат от децата сами да произведат реч“, обяснява Вяра Михайлова. Опитът на експертите от Германия показва, че този подход дава най-добри резултати.
В момента Михайлова и Новикова търсят финансиране за проект, разработен в партньорство със "Заедно в час", в рамките на който да разработят методика за езикова подкрепа на деца от 2 до 4 клас. Първа стъпка от него ще бъде създаване на инструмент за оценяване на езиковото ниво.