Еднакви ли са критериите, по които главният прокурор упражнява правото си да иска възобновяване на наказателни дела? Прочитът на два нашумели в публичното пространство казуса показва, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Става въпрос за журналиста Росен Босев, който иска възобновяване на дело за клевета, по което бе окончателно осъден, както и за предсрочно освободения от затвора австралиец Джок Полфрийман. В първия случай Сотир Цацаров вече три месеца не уважава молбата на осъдения. Докато във втория поиска възобновяване по молба на близките на жертвата на Полфрийман веднага, след като тя бе подадена.
Приликата между тези казуси е, че и при двата се твърди, че атакуваното окончателно решение на съда е произнесено от незаконен състав. Разликата е, че по делото "Росен Босев" това твърдение е на защитата на самия осъден, а по това на австралиеца – на Цацаров.
Критериите в НПК
Според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) главният прокурор може да поиска възобновяване на наказателно дело, когато при окончателното осъждане на подсъдим е бил нарушен законът, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.
Сред нарушенията, които законът определя като съществени, попада хипотезата, в която "присъдата или решението са постановени от незаконен състав". Става въпрос за случаите, в които са налице данни, поставящи под съмнение безпристрастността на съдиите, произнесли атакуваната окончателна присъда.
Казусът "Джок Полфрийман"
Именно такъв бе основният аргумент на Сотир Цацаров да поиска от Върховния касационен съд (ВКС) възобновяване на производството по предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Главният прокурор твърди, че "публично известните" контакти на двама от съдиите, освободили австралиеца, с Българския хелзинкски комитет (БХК) поставят под съмнение тяхната безпристрастност. Причината е, че сред доказателствата, че Полфрийман се е поправил в затвора, е положително становище на ръководителя на БХК Красимир Кънев.
Джок Полфрийман
Ползвайки това основание, Цацаров атакува решението на Софийския апелативен съд (САС) пред ВКС, въпреки че никога досега не е отправял искане за възобновяване на производство по предсрочно освобождаване на затворник. Нещо повече – в. "Сега" цитира случай отпреди година, в който Върховната касационна прокуратура (ВКП) е пледирала пред ВКС по сходен казус, че молба за възобновяване на такова производство, подадена от осъден, е недопустима и не трябва да се разглежда.
В случая с Полфрийман обаче Цацаров уважи жалба на родителите на убития от австралиеца Андрей Монов още в деня, в който тя бе подадена. Предстои ВКС да се произнесе по искането на главния прокурор, а докато това стане МВР държи принудително Полфрийман в лагера за бежанци в Бусманци. Въпреки че решението на САС за предсрочното му освобождаване е влязло в сила, издаден му е пасаван и Австралия иска да го прибере.
Ситуацията е на път да предизвика международен скандал заради съмненията на международни правозащитни организации и родината му, че в момента България незаконно ограничава свободата на Полфрийман. Те се подкрепят и от оповестеното на 9 октомври становище на тримата съдии, освободили предсрочно австралиеца, че актът им "е влязъл в сила и подлежи на незабавно изпълнение".
Казусът "Росен Босев"
Журналистът от в. "Капитал" Росен Босев бе осъден на 21 май за клевета по жалба на бившия шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. Съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС) му наложи глоба от 1000 лв. като решението ѝ бе окончателно. По време на процеса тя нееднократно отказа да си направи отвод по искане на защитата на Босев. Основанието за искането бяха представени по делото седем статии с "остро критични твърдения относно председателя на съдебния състав съдия Петя Крънчева".
Росен Босев
"От представените към молбата журналистически материали е видно, че подзащитният ми Росен Босев нееднократно е отразявал в негативен план работата на съдия Петя Крънчева в свои авторски материали – поименно, включително със снимков материал. Това означава, че искането за отвод е надлежно обосновано, а основанията за отвода са доказани. Критичните публикации по дефиниция предизвикват дискомфорт и отрицателни преживявания у критикувания и формират ответно чувство за антипатия към автора на критиката", посочваше по този повод адвокатът на журналиста Даниела Доковска в молбата си до главния прокурор за възобновяване на делото.
Бездействието във ВКП
Тя бе подадена чрез Софийския районен съд (който разглежда казуса на първа инстанция) още на 1 юли. На 10 юли молбата заедно с цялото дело постъпват в деловодството на ВКП, а два дни по-късно са разпределени на прокурор от ВКП. Три месеца по-късно няма никакво движение по казуса.
При проверка на преписката в системата за онлайн справки в сайта на прокуратурата се изписва следното съобщение: "Очакват се материали от друг орган за решаване на преписката". Този статус е непроменен от 17 юли насам, въпреки че делото е частно наказателно и по него няма никакви други материали извън тези, получени във ВКП още на 10 юли. Същевременно срокът, в който Цацаров може да се произнесе по молбата на Босев, изтича след месец.
Резултат от справка за движението на преписката по молбата на Босев
Свободна Европа отправи две официални запитвания до пресцентъра на прокуратурата – на 20 септември и 8 октомври – дали главният прокурор се е запознал с въпросната молба и ще отправи ли до ВКС искане за възобновяване на делото? Отговор до този момент няма.
Какви са причините тази преписка да е без движение в продължение на цели три месеца не е ясно. Известно е обаче, че подобно на съдия Крънчева, Сотир Цацаров също нееднократно е бил обект на критични публикации в "Капитал", чиито автор е именно Росен Босев. Също така е ясно, че казусът с журналиста не предизвиква такъв политически отзвук, както този с освобождаването на Джок Полфрийман от затвора.
Теоретично, при отправяне на искане за възобновяване на дело, главният прокурор не би трябвало да съобразява критерии, различни от тези в НПК. На практика обаче той се възползва от това свое право дори и в случаи, непредвидени от закона, докато игнорира такива, за които реакцията му би била напълно легитимна.