Дебат под надслов „Какво ще направи следващият кмет за по-чист въздух“, организиран от гражданската мрежа от доброволци „Airbg.info“, събра водещите кандидати за кмет на София. В живо предаване, излъчено във Фейсбук, Йорданка Фандъкова, Борис Бонев, Борислав Игнатов, Мая Манолова и Ангел Джамбазки отговаряха на 5 въпроса, свързани с публичната информация, стратегия за градския транспорт, рециклирането и горенето на отпадъци, трафика и отоплението в столицата.
Свободна Европа събра някои от отговорите на кандидатите на отделните въпроси. Видео с целия дебат можете да видите след края на текста.
Как ще бъде измервано качеството на въздуха и как ще се информират гражданите?
Според настоящия кмет Йорданка Фандъкова е било свършено много през последните години, а Столичната община дори е инсталирала 22 станции за измерването на качеството на въздуха. Според нея системата за предупреждение, която определи като европейска иновация, е била важна стъпка, добавяйки, че ефектът може да бъде увеличен чрез изграждане на мобилно приложение, което да обединява информацията.
Според бившия омбудсман и депутат от БСП Мая Манолова поставянето на станции е добра стъпка, но те са били монтирани на „щадящи места“. Тя припомни, че в последните 4 години само 2 пъти мярката „зелен билет“ е била въвеждана и на свой ред предложи въвеждането на „бял билет“, който да е напълно безплатен в дните с големи замърсявания.
Евродепутатът и кандидат на ВМРО Ангел Джамбазки се обяви за по-голяма информация, която да е свързана с цялостното състояние на въздуха в страната, като за пример даде случващото се в ТЕЦ „Република“ в Перник, като според него не е ясно дали това не влияе и на въздуха в София.
Кандидатът от неправителствената организация Борис Бонев заяви, че Столична община е била принудена от гражданите да започне да взема мерки и да информира за дните с високи замърсявания на въздуха, но мерки като зелен билет и спиране в лявата лента по столичните булеварди не са дали резултат. Той предложи поместването на информационни монитори в множество точки на града, както и смс извезстия.
Според кандидата на „Демократична България“ арх. Борислав Игнатов, освен от гражданските станции и тези на общината и МОСВ, могат да се взимат и безплатни сателитни данни. Според него изграждането на мобилно приложение за осведомяване на гражданите, което да бъде интегрирано към цялостна дигитална система на общината е най-ефективният ход.
За придвижването в града
По този въпрос всички кандидати се обединиха около важността на градски транспорт и нуждата от това той да бъде по-редовен, както и графиците на отделните транспортни средства да бъдат интегрирани.
Мая Манолова предложи увеличаване на пешеходните зони и създаване на такива и в кварталите. Тя се обяви за премахването на талоните за паркиране, с които се ползват служители от администрацията, и подчерта, че средната скорост на градския транспорт е твърде ниска. Говорейки за създаването на електронна система за таксуване, тя посочи, че обществената поръчка за това се е увеличила от 20 до 80 млн. лева.
Ангел Джамбазки е на мнение, че трасетата на градския транспорт трябва да се увеличат, камери да бъдат поставени навсякъде, където има бус ленти, както и да се създадат повече жп връзки с извънградския ринг. Той призова и за по-голяма отговорност от страна на всички участници в движението, като обърна внимание на начина, по който се придвижват велосипедистите в София.
Архитект Игнатов бе на мнение, че графикът на транспорта трябва да бъде задаван от метрото, както и че е необходимо да има повече автобуси, тъй като в множество квартали на столицата няма друга алтернатива. Сред идеите му бе въвеждане на ученически транспорт за децата от първи до седми клас.
Според Борис Бонев разходите за електроавтобуси са твърде високи, като на същата цена биха могли да се закупят по 2 съчленени газови автобуса, покриващи най-високи стандарти за екосъобразност. Според него Столичната община до голяма степен се е провалила в оптимизирането на транспорта, въпреки големите инвестиции. Той също така заяви, че с програма, струваща 24 млн. лева на година, могат да бъдат поправени и тротоарите в столицата, които са в лошо състояние.
Йорданка Фандъкова защити работата на администрацията си, заявявайки, че инвестициите в градски транспорт са огромно постижение. Тя каза, че по нейна инициатива е било спряно закупуването на дизелови автобуси, както и че в момента тече проект за ремонтирането на столичните тротоари.
За трафика в Столицата
Евродепутатът Джамбазки е на мнение, че във връзка с трафика работещата формула е създаването на поощрения, а не рестрикции като даде пример с това, че е възможно да се следи какви коли се регистрират в София, като тези, които по-активно замърсяват трябва да бъдат глобявани и забранявани, а другите да получават различни отстъпки.
Според арх. Игнатов трафикът се увеличава изкуствено заради устройството на кръстовищата. Като алтернатива на светофарите той предложи увеличаването на кръговите движения. Той припомни и че Столичната община е предоставила на КАТ газ анализатори, с които да се измерва дали автомобилите са в изправност, а Борис Бонев припомни, че след допитване до КАТ се е оказало, че няма нито един автомобил, който да е спрян от движение автомобили с тяхна помощ.
Според самия Бонев най-добрата формула е тези, чийто автомобили цапат повече да плащат по-високи такси. За намаляването на броя на колите като ефективен метод той посочи увеличаването на синята зона, което да включва гарантирани паркоместа за живеещите в района. Той се обяви и създаване на нискоемисионни зони.
Мая Манолова се обяви за електронни референдуми по въпроса с увеличаването на синята и зелена зона, както и създаването на нискоемисионни зони, в които да влизат само определени автомобили.
Според Йорданка Фандъкова предложенията на кандидатите вече се осъществяват от Столичната община, като добави и работата по разширяването на Южната дъга и вътрешния ринг.
Въпросите, които предизвикаха по-големи разногласия сред кандидатите
Докато всички се обединиха около нуждата от увеличаването на обема на рециклиране и развитие в посока постигане на нулев отпадък, както и намаляването на употребата на горива като дърва и въглища, не беше постигнато съгласие относно сроковете и начините това да се случи.
Според Ангел Джамбазки големите проблеми в София са концентрирани около ромските гета, които според него трябва да бъдат премахнати. Той се обяви за по-голям контрол, който да бъде придружен с увеличаването на общинската полиция и преследването на извършителите на деяния като незаконна сеч в парковете или горенето на забранени материали. Той подчерта, че е против създаването на инсинератор за горене на боклуци в близост до Централна гара и се обяви за преструктуриране на дружеството „Топлофикация“.
По отношение на инсинератора и „Топлофикация“ Борис Бонев бе на същото мнение като Джамбазки, като обяви създаването на мощност за горене на отпадъци като опасно за здравето, а преструктурирането на отоплителното дружество и връщането на доверието към него като наложително. Според него политиката за нулев отпадък не може да бъде постигната в рамките на един мандат, а относно рециклирането Столичната община трябва да се бори с държавата и да изисква въвеждане на по-високи цели и обеми.
Според Мая Манолова системата за управлението на отпадъците в София е сбъркано. Тя заяви, че стотици хиляди тонове от произвежданите материали в РДФ завода край Гара Яна биват загробвани в сметището в Долни Богров или се горят край Враца, което коства милиони левове. Според нея Столична община трябва да упражнява и по-голям контрол и да налага административни санкции на гражданите, които горят забранени отпадъци за отоплението си. Според нея всеки, които използва възобновяеми източници, може да се ползва с поощрения като намаляване на данъци или освобождаване от административни такси.
Йорданка Фандъкова категорично отхвърли обвинението за случващото се в РДФ завода край Гара Яна и също така защити проекта за създаването на инсинератор в близост до Централна гара в София. Тя заяви, че за проекта има одобрение от страна на Европейската комисия и не е редно по време на избори хората да бъдат заблуждавани. Според нея работата на общината в последните години е много добра, като депонирането на боклука от 80 е било свалено до 15 %. Според нея е много трудно гражданите да бъдат убедени да спрат да използват въглища или дърва за отопление, а по контрола на горенето на забранени отпадъци административните санкции не дават резултат.
Според Борислав Игнатов горенето на въглища, дърва и забранени отпадъци е един от основните източници на замърсяване, като за да се бори с този проблем, общината трябва да направи всичко възможно да свърже повече сгради с „Топлофикация“. Според него решение могат да бъдат и соларната техника, геотермалните източници на отопление и газифицирането. По отношение на боклука той се обяви за такса смет, базирана на реалните количества, а не на характеристиките на имотите, като също се обяви против създаването на инсинератор в близост до центъра на столицата, като освен страховете от замърсяване, според него проектът е твърде скъп.