Застанал съм точно до руски граничен стълб и разглеждам блестящия двуглав орел върху него. В това време Виктор Куласаар, естонският граничар, който ме придружава, казва с рязък и неподлежащ на коментар тон:
"Ок, без повече снимки. Трябва да тръгваме".
На сто метра пред нас се е появил руски граничар, който гледа директно в нас.
Руски граничен стълб на "Ботуша Саатсе", сниман от колата
Ние се намираме в "Ботуша Саатсе", малко парче руска земя, което се е вклинило в естонската община Сетомаа и пресича пътя между две естонски села. Тази гранична аномалия има своето обяснение и то е свързано с анексирането на Естония от Съветския съюз през Втората световна война.
Руски граничар (в горния десен ъгъл) наблюдава своя естонски колега (в гръб).
След като Сталин си връща балтийската страна от нацистите през 1944 г., границата между Руската и Естонската съветски социалистически републики е преначертана и тероторията на Естония е свита. По това време един руснак се опитва да задържи стопанството си на руска територия, докато всички села наоколо минават в естонска територия. Решението на селянина няма особено значение тогава, защото преминаването между двете съветски републики е свободно. Но през 1991 г. Естония обявява незавимост и малко над един квадратен километър руска територия се озовава върху единствения пряк път между две села.
Карта на "Ботуша Саатсе", който "стъпва" върху 1 километър от естонския път. По на север се вижда друго парче руска земя върху същия път
Кремъл скоро се съгласява да позволи на хората от естонската страна да използват пътя през руска територия, но при строги условия:
Преминаващите трябва да останат в техните превозни средства и нямат право да спират. "Превозни средства" включва велосипеди, коли, мотори, но не и скутери. Русия си запазва правото да спира всяко превозно средство, което преминава от там.
Това води до поредица международни инциденти, когато руските граничари арестуват хора, които не са запознати или нарочно нарушават правилата. През 2017 г. двама работници по пътната поддръжка спират в безлюдната гора, за да погледнат картата. Граничарите ги задържат и ги водят до най-близката караулка. След като плащат глоба от 2000 рубли (около 30 долара), естонците са освободени.
През 1997 г. Иво Паломийс се опитва да премине пеша късно през нощта. "Изведнъж някой извика на руски: "Спри или ще стрелям!" Дойдоха четирима граничари с насочени оръжия и попитаха: "Кой си ти? Къде отиваш? Дай си документите". Паломийс е задържан за почти 24 часа преди да бъде върнат в Естония.
Руски граничен стълб зад естонска гранична табела. Естонската полиция предупреждава хората да стоят поне на 15 метра от стълбовете
Кметът на Сетомаа Раул Кудре, който също е бил задържан преди 10 години докато тича, каза пред Радио Свободна Европа, че днес около границата е доста по-спокойно и хората вече са свикнали.
Притеснението идва от нарастващия брой туристи, които идват тук само заради тръпката да преминат през "ботуша" и така да нарушат законите и на Естония, и на Русия. Подобна ситуация завършва "доста тъжно" за някои. През 2018 г. естонската полиция глобява германец с 60 евро, защото е спрял колата си на руска територия.
Оградата около руския "остров" земя
Два километра северно от "ботуша" друго малко парче руска земя пресича същия път. Това не е отбелязано на Google Maps, но е трудно да го пропуснеш тук.
Естонски граничар показва грешката в Google maps
Поредица от знаци предупреждават за наближаващото "кратко пътуване" през Русия. Един от местните хора разказа пред Радио Свободна Европа, че руските граничари понякога застават точно на това парче земя и наблюдават преминаващите естонски коли.
Пътен знак предупреждава шофьорите за 30-метров участък през руска територия
Русия и Естония наскоро опитаха да разрешат този въпрос с евентуална замяна на тези две парчета руска земя срещу естонска със същата площ. През 2013 г. замяната е близо до осъществяване, но разногласие в последния момент я проваля.
Естонският граничар Виктор Куласаар
Докато се връщаме с естонския граничар Куласаар към колата, руският граничар се обръща и изчезва в гората. Очевидно е доволен, че съм придружен от униформен естонец. Питам Куласаар какво си казват с руските колеги, когато се срещат. "Нищо", казва Куласаар. "Просто се поздравяваме и продължаваме напред. Те си вършат тяхната работа, ние нашата".