Често се гневят на Европейската комисия, че взема решения, отнасящи се до над 500 милиона души, без членовете й да са избирани пряко от гражданите.
Всъщност това не е съвсем така. Еврокомисарите също се явяват на интервю за работа - пред Европейския парламент.
И макар че шансовете им да са доста по-високи от тези на обикновения човек, търсещ работа, защото нямат конкуренция за поста освен собствената си компетентност и политическа адекватност, успехът им не е в кърпа вързан.
Изпитващите
“Изпитната комисия” е много по-многобройна и не всичките й членове са добронамерени. Те не са чиновници и мениджъри, както на обичайното интервю, а са политици, които оценяват кандидатите и по качествата им, но преди всичко според интересиите на своите партии.
Преди да заемат поста на еврокомисар всички кандидати, с изключение на председателя, се явяват на интервю за работа пред членовете на парламентарните комисии според ресора им. Някои от тях биват “изпитвани” от три парламентарни комисии, във всяка от които членуват от 25 до 70 политици с възможности да извадят скелети от гардероба на кандидата. Какво ще кажете за изпитна комисия от 50 или дори 100 души? Рискът от настъпването на мина също е по-висок, понеже интервютата се излъчват на живо в интернет.
Добрата новина за кандидата е, че устната част на интервюто продължава само 3 часа, както и във всяка парламентарна комисия могат да разчитат на подкрепа от политическото семейство, към което принадлежат.
Процедурата за следващата комисия - тази на Урсула фон дер Лайен, започва на 30 септември и ще продължи до 8 октомври, като интервютата са планирани от едно до шест дневно. Те се провеждат под формата на въпроси - писмени и устни, като кандидатът има около три седмици да се подготви за ресора си с помощта на служители от Европейската комисия, работещи в същата област.
За да бъдат допуснати до устното интервю, кандидатите трябва да получат зелена светлина от правната комисия на ЕП, която ги проверява за финансово състояние и конфликт на интереси. Румънската кандидатка Рована Плумб и номинираният от Унгария Ласло Трочани бяха отхвърлени. Първата за скриването на два заема на стойност около 1 млн.евро, вторият заради недекларирани възнаграждения от собствена правна кантора. Те няма да да бъде допуснати до изслушване, а избраната за председател на ЕК ще реши как да постъпи - да ги смени с нови или да изчисти съмненията срещу тях.
Въпросите
Целият процес стартира на 10 септември, когато Фон дер Лайен обяви разпределението на ресорите. Заедно с тях, кандидатите получиха от нея и писма, в които се описват очакванията и се очертават политическите задачи за мандата им.
От структурата на Комисията пък стана ясно кои парламентарни комисии ще упражняват “парламентарен контрол” върху работата на комисарите и ще участват в интервюто им за работа. Координаторите на комисиите (говорителите на парламентарните групи по съответните комисии) подготвиха по 6 писмени въпроси към всеки от кандидатите, на които те трябва да отговорят писмено. Въз основна на тези писмени отговори, които се изпращат преди интервюто, се формулират част от 25-те въпроса на устното препитване.
Пълна зала за първото “комисарско интервю” на Мария Габриел. Сега тя ще се яви отново пред същите две комисии - Култура и образование и Промишленост, изследвания и енергетика
Разговорът започва с кратко встъпление на кандидата (15 мин), който накрая получава възможност и да благодари. Правото за задаване на въпроси по време на интервюто е строго регламентирано като брой въпроси (25) и време. Първо говорят координаторите, каято въпросите обикновено са политически съгласувани и по техния тон често може да се установи дали дадена група подкрепя съответния кандидат-комисар. След това идва кръг въпроси от втория партиен ешалон, а след това и от третия. Обикновено тези въпроси не са изненада за кандидата и се въртят основно около бъдещия му ресор.
На него са му спестени и въпроси като “Защо искате да работите при нас?”, “Къде се виждате след 5 години?” и “Смятате ли да имате деца в близко време?”.
Обикновено повечето въпроси са свързани с намеренията на кандидат-комисаря за бъдещата му работа като целта е да се установи не толкова непосредствената му компетентност в ресора, колкото политическите му възгледи, управленски умения, воля и решимост.
Винаги се промъкват и лични въпроси, особено към кандидатите, за които е установена някаква “уязвимост” като конфликт на интереси, проблеми с правосъдието, черни петна в биографията и подобни.
Засега няколко от 26-мата кандидати имат проблеми от разследвания за корупция, злупотреби с обществени средства до местоработата на съпруга. Към момента няма кандидати, чийто образователен ценз и професионални качества да се подлагат на съмнение, но ако такива се установят, без съмнение те ще бъдат “разкъсани”.
От кандидата се очаква да говори на английски, френски или немски - трите работни езика на ЕС, като използването на родния му език е желателно да се ограничи до встъплението, тъй като той трябва да покаже, че ще може да общува на работно ниво. Колкото повече езици, толкова по-добре - евродепутатите държат на това.
Одобрението
След като устната част от разговора премине, координаторите на парламентарните групи по комисии дават оценка за представянето на кандидата и още на следващия ден в писмо до председателя на парламента заявяват дали интервюто е преминало успешно. Ако отговорът е отрицателен (изисква се 2/3 мнозинство), кандидатът може да бъде извикан за допълнителен разговор, още писмени въпроси или да му бъде отказана подкрепа.
България има неприятен опит в тази посока, когато номинираната тогава министър на външните работи Румяна Желева не можа да защити позицията си на комисар за хуманитарната помощ. При тази ситуация правителството излъчва друг кандидат за еврокомисар, който се явява на повторен изпит.
Когато всички еврокомисари получат одобрение от парламентарните комисии, въпросът влиза в пленарната зала. Там евродепутатите гласуват цялата Европейската комисия, а не комисарите поотделно.
Когато парламентът одобри Комисията, членовете й биват назначени на работа от Съвета - органът, в който заседават страните членки.
Европейските договори задължават всяка страна членка да излъчи кандидат за европейски комисар като номинацията навсякъде се прави от действащото правителство.
Претендентите
Като цяло правителствата излъчват свои доверени хора за членове на Европейската комисия. Затова и Урсула фон дер Лайен се забави малко с подготовката на екипа си - трябваше да изчака Италия, където правителството беше в процес на смяна.
Така в следващата Европейска комисия ще има само трима души, които не са съвсем избор на своите правителства - самата Фон дер Лайен, която беше посочена от френския президент Еманюел Макрон и одобрена от европейските лидери (Ангела Меркел се въздържа), както и двамата старши вицепрезиденти, които бяха номинирани от европейските лидери заедно с председателката. Така Франс Тимерманс и Маргрете Вестагер ще бъдат в ЕК (със съгласието на Холандия и Дания) без техните партии да са управляващи.
За разлика от друг път, в бъдещата Европейска комисия ще има необичайно голям брой евродепутати - седем. Освен хърватката Дубравка Щуица, румънката Рована Плъмб, унгарецът Ласло Трочани и Никола Шмит от Люксембург, които напускат парламента, за да станат комисари, на европейските избори се явиха и двама кандидати за старши вицепрезиденти - Франс Тимерманс и Валдис Домбровскис, както и Мария Габриел. Последните се отказаха от депутатските си мандати, за да продължат в екипа на комисията “Юнкер”.
Така в 27-членната Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен ще има осем души, които са били избирани пряко (Стела Кириакиду е кипърски депутат) и ще повишат нейната лигитимност.
За разлика от настоящата комисия, която председателят й определи като “политическа”, следващата беше титулувана от шефката й като “геополитическа”. Тя ще бъде и с най-сложната структура досега - с деветима вицепрезиденти, от които трима старши, един специален комисар за бюджета и едва шестима редови комисари - сред тях и българският.