Разследван за злоупотреби с евроспредства в Полша, „архитект“ на спорната съдебна реформа в Унгария, близък съюзник на осъдения за корупция лидер на управляващите в Румъния Ливиу Драгня. Но не само номинациите от Централна и Източна Европа предизвикват въпроси. Франция и Белгия също предложиха комисари, които са обвити в съмнения в страните си. Сега всички се питат дали Европейският парламент ще одобри предложения от Урсула фон дер Лайен състав на Европейска комисия.
Представителите на трите най-големи парламентарни групи – Европейската народна партия (ЕНП), Прогресивния алианс на социалитите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“ – засега се изказват предпазливо по въпроса със спорните кандидати.
Макар именно евродепутатите да са тези, които трябва да одобрят всички еврокомисари, преди те да встъпят в длъжност, засега не се очаква те да бламират който и да е кандидат. За разлика от гласуването за Фон дер Лайен, която събра крехко мнозинство, в предложената от нея комисия има представители на трите най-големи групи. И всяка група има по един кандидат, към когото останалите изразяват резерви. Това прави малко вероятен евентуален масов „бунт“ на депутатите срещу Комисията.
Кои са спорните фигури?
Унгарският кандидат за еврокомисар Ласло Трочани, който трябва да поеме политиката по разширяването, беше правосъден министър в кабинета на Виктор Орбан от 2014 до 2019 г. Макар да не е член на партията на премиера на Унгария „Фидес“, Трочани е близък негов съюзник.
Той заема поста министър на правосъдието в едната от двете европейски страни, срещу които се води процедура по член 7 от договора за ЕС за системно нарушаване на върховенството на закона, и то в периода, когато независимостта на съдебната система е подложена на най-силен натиск. Освен това той е сред инициаторите на приемане на законодателство, което на практика поставя извън закона неправителствени и хуманитарни организации, които помагат на търсещи убежище.
Полският кандидат за еврокомисар Януш Войчеховски е номиниран за ресора земеделие. Полският представител в Европейската сметна палата с ултраконсрвативни убеждения обаче е разследван от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Причината са съмнения, че докато е бил евродепутат между 2004 и 2014 г. Войчеховски неправомерно е използвал средства, предназначени за финансиране на командировки, съобщи „Шпигел“ преди седмици.
Подобни подозрения има и спрямо кандидата за еврокомисар с ресор индустриална политика, цифров пазар и отбранителна промишленост – Силви Гулар от Франция. През 2017 г. близката съюзничка на президента на Франция Еманюел Макрон подаде оставка от поста министър на отбраната след като срещу нея започна разследване за източване на евросредства от партията, към която доскоро принадлежеше – „Модем“.
Отхвърлените кандидат-комисари
Въпреки че Европейският парламент може да одобри или отхвърли само целия състав на Комисията, а не отделни нейни членове, известни са случаи, при които под натиска на евродепутатите кандиати за комисари са оттегляни.
За пръв път това се случва през 2004 г., когато Жозе Мануел Барозо е принуден да иска от Италия и Латвия да номинират нови комисари. Тогава ЕП заплашва да гласува против цялата комисия заради Роко Бутильоне, критикуван заради коментарите си за ролята на жените в обществото и ЛГБТ общността, и Ингрида Удре, заподозряна в злоупотреби.
През 2009 г. номинираната от България Румяна Желева е заменена от Кристалина Георгиева. Причината е, че Желева не е декларирала притежанието на фирма, докато е била евродепутат. Освен това на изслушването тя се показа неподготвена за ресора международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
През 2014 г. номинацията на Словакия е отхвърлена и предложената Аленка Братушек е заменена заради липсата ѝ на специфични познания по темите в портфолиото, за което е предложена. Унгарецът Тибор Наврачич е одобрен, но за различен ресор.
Френските власти твърдят, че докато Гулар е била евродепутат, тя е поддържала като асистент на заплата в офиса си човек, който всъщност е вършел работа за френската ѝ партия. Макар от европейската институция да потвърдиха, че тя е върнала неправомерно похарчените 45 хил. евро, разследването във Франция не е приключило. ОЛАФ също води разследване по случая.
Преди дни белгийски медии съобщиха, че срещу номинирания за еврокомисар по правосъдието Дидие Рейндер се води досъдебно производство заради непрозрачно раздаване на обществени поръчки по време на мандата му като външен министър на Белгия, включително за построяване на послсоството на страната в Демократична република Конго. Ако подозренията на властите се потвърдят, на Рейндер може да бъде повдигнато обвинение.
Румънският кандидат за еврокомисар по транспорта Рована Плумб също има опит с подозренията за злоупотреби с европейски средства. Близка съюзничка на бившия лидер на управляващите социалисти Ливиу Драгня, Плумб беше заподозряна, че като министър на европейските фондове в Румъния е злоупотребила с пари от бюджета на ЕС. Разследването беше водено от оглавяваната тогава от Лаура Кьовеши Национална дирекция за борба с корупцията. Депутатите в румънския парламент обаче гласуваха да запазят имунитета на Плумб и разследването не продължи. Малко по-късно Лаура Кьовеши беше отстранена.
Какво казват евродепутатите?
На този фон евродепутатите от най-големите парламентарни групи предпочитат да се изказват сдържано. Председателят на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер изтъкна, че членството на партията на Орбан „Фидес“ в ЕНП е замразено, а самият Трочани не е член на формацията.
„Унгарският кандидат трябва да бъде оценен справедливо. Ние ще го оценим заради идеите му и той трябва да ни убеди в качествата си“, каза Вебер на пресконференция в Страсбург във вторник. ЕНП е най-голямата група в ЕП и най-много номинирни за комисари са от това политическо семейство, включително избраната за председател Урсула фон дер Лайен.
Групата на социалистите в Европейкия парламент призна, че тревожна информация има, но не се ангажира с позиция. „Трябва да проявим твърдост, но и да уважаваме презумпцията за невинност. Всички номинирани трябва да участват в изслушванията, а комисията по правни въпроси трябва да прецени дали има нарушения. Трябва да установим точните факти и след това да решим“, каза във вторник председателката на групата Ираче Гарсия Перез.
Либералите от „Обнови Европа“ се изказаха остро срещу името на ресора и портфолиото на представителя на Гърция Маргаритис Схинас, който ще отговаря за „защитата на европейския начин на живот“ в следващата комисия. Те все още не са заели позиция по въпроса със съмненията за корупция в биографиите на кандидатите за комисари.
По-остра позиция от центристките партии изрази групата на Зелените/Европейски свободен алианс, която обаче не е част от договорката за разпределението на поствете по върховете в ЕС.
„В предложения състав на комисията има хора, които са създали впечатлението, че защитават интереси, различни от тези на гражданите. [...] Това не е хубаво, особено ако искаме хората да имат доверие на европейските институции“, каза съпредседателят ѝ Филип Ламбер. Той изтъкна, че групата е склонна да подкрепи предложенията на Фон дер Лайен за комисари, ако те успеят да я убедят, че ще реализират амбициозните обещания за намаляване на отпечатъка върху околната среда.
Какво предстои?
Всеки кандидат за еврокомисар трябва да представи пред Комисията по правни въпроси на ЕП декларация за финансов интерес. Ако комисията установи конфликт на интереси, тя може да даде негативно становище за избора му. Решението какво следва след това ще бъде на Фон дер Лайен.
Следват изслушвания на кандидатите пред ресорните комисии, при които се оценяват качествата и познанията на кандидатите за съответния ресор. За положително становище кандидатът трябва да събере поне две трети от гласовете на комисията. Финалното решение се взима в пленарната зала, като за комисията се гласува анблок.