„Една неотоплена зала с дървен под, дюшеме, на каквото по принцип не се играе тенис. Зимата е играл с ушанка, ръкавици, защото няма никакво отопление.“
„Двамата му дядовци го финансират за първия му международен турнир във Франция.“
Така в Хасково започва кариерата на един спортист, който днес е една от емблемите на българския спорт и световния тенис.
В ранните часове в сряда Григор Димитров успя за пръв път да победи един от идолите си - Роджър Федерер, който е смятан за най-великият тенисист в историята. Българинът надделя над швейцарския си опонент с 3:6, 6:4, 3:6, 6:4, 6:2 за три часа и десет минути игра, с което се класира за своя първи полуфинал на турнира от „Големия шлем“ US Open.
Въпреки изключително тежкото начало, отделянето от семейството – още на 14 години заради развитието на кариерата в различни школи в чужбина, успехите следват Григор от най-ранна възраст. Преди навлизането си в мъжкия тенис той успява да спечели най-големите турнири за юноши – Orange Bowl за юноши до 16, Уимбълдън, US Open.
Професионалната му кариера започва през 2008 г. През 2013 г. той печели първата си титла в турнир от световната тенис асоциация на първенството в Стокхолм. Това го превърна в първия българин с успех от този ранг в модерната история на тениса.
През 2014 г. Григор отбеляза забележително постижение като спечели титлите в турнири на три различни настилки – „на твърдо“ в Акапулко, на клей в Букурещ и на трева в турнира „Куинс клъб“ в Лондон.
Върхова като класиране за него е 2017 г., когато достига до номер 3 в световната ранглиста и печели първата си титла от турнирите „Мастърс 1000“, втори по престиж след тези от „Големия шлем“, както и заключителния турнир на най-добрите 8 за сезона в Лондон.
Българското общество го подкрепя предимно в силните му дни
Въпреки тези постижения и уникалното място на Григор Димитров не само в историята на българския тенис, но и като цяло в тази на българския спорт, обществото ни продължава да го подкрепя предимно в силните му дни, част от които вече бяха споменати.
Като най-чест упрек се използват няколкото отказа на Димитров да играе за България в „Купа Дейвис“. В по-слабите моменти в кариерата му коментарите в социалните мрежи и дори в медиите често се фокусират около истории за личния му живот и теориите за „слаб характер“. Името му се среща по-скоро като протоколна новина в медиите, които в следващите дни ще излизат с бомбастични заглавия за постижението му.
Григор въпреки всичко не забравя да поздрави феновете и по-специално тези от България, както и да се спре при българските знамена, които го преследват по турнирите из целия свят. Само преди няколко дни от щаба на тенисиста предоставиха на няколко от запалянковците билети за снощния мач срещу Федерер.
„Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги направят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци“.
Няма усилие без грешки и недостатъци
С част от този цитат на американския президент Теодор Рузвелт, изписан на маратонките му, Григор излиза на корта през май тази година, вдъхновен от думите на човека, който е смятан за един от най-силните лидери в историята на САЩ.
В петък той ще излезе на централния корт в Ню Йорк за първия полуфинал на българин в историята на мъжкия професионален тенис на US Open срещу руснака Данил Медведев. Това е Григор Димитров, който от дюшемето в Хасково достигна до светлините на прожекторите на световните тенис арени.