Защо почти никой от големите български оперни певци не е преподавал на млади таланти в България?
Този въпрос си задават мнозина след като певицата Дарина Такова разказа в публикация във "Фейсбук", че е подала документи за преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и е трябвало да мине по конкурсния ред – теоретична част и певческо изпълнение с музикален съпровод. Известно е, че оперната прима, пяла в Миланската скала, Кралската опера в Лондон, „Метрополитън опера“, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол и Рим, от години не пее след неуспешна операция на гласните ѝ струни.
Този случай, който предизвика разнопосочни обществени реакции, не е единственият пример за световно признат български певец, който е поискал да преподава в българско музикално училище, но спрян от административни пречки.
Сопраното Валери Попова, пяла в Милано, Париж, Лондон, Виена, Ню Йорк, Москва и много други опери, не е преподавала в Националната музикална академия, защото не е била одобрена на конкурс с писмена тема. Тя не е единствената от големите оперни изпълнители на България от XX век, които са искали да преподават, но са били препънати в подобни пречки.
Конкурс с писмена тема
След роли на световните сцени в опери като „Тоска“ и „Турандот“ на Пучини, примата Валери Попова кандидатства в средата на 90-те за преподавател в Музикалната академия в София. Бил е обявен конкурс за пет преподавателски места, на който се явяват шестима души. Световноизвестната певица е единственият кандидат, който не е одобрен, а посочената причина е, че писмената тема, която кандидатите е трябвало да развият, не е достатъчно изчерпателна.
„Тя единствена сред тези кандидати е била със световна кариера и спектакли в Миланската Скала, в Ковънт Гардън, в парижката Гранд Опера... Казали са ѝ „И ние сме писали теми, за да станем преподаватели“. Но това са хора, които само са писали теми. А през това време тя е играла на най-големи световни сцени“, спомня си журналистът Найо Тицин, съпруг на дъщерята на Попова - оперната певица Александрина Пендачанска..
Няколко години след тази случка примата умира след тежко боледуване на 55-годишна възраст. В свои интервюта дъщеря ѝ Александрина Пендачанска си спомня за „невероятната обида и абсурд“, който Попова е преживяла. „Тя не можа да го понесе, много скоро се разболя и си отиде“, каза тя пред „Дневник“ през 2018 г.
Търси се диплома
Певецът Никола Гюзелев, високо оценен за ролите си в опери на Пучини, Верди и Моцарт, също се сблъсква с пречки пред това да преподава приживе. Оперният певец е кандидатствал за преподавател и директор на Българската академия на изкуствата „Борис Христов“ в Рим след края на активната си кариера, спомня си синът му Чавдар Гюзелев.
„За да стане директор на школата и изобщо да има преподавателски ценз, трябваше да има диплома“, разказа той пред Свободна Европа. Гюзелев обаче не е дипломиран от консерватория.
Малко преди да завърши следването си в Националната художествена академия в София като художник, Никола Гюзелев е участвал в конкурс за млади оперни певци. Той го печели и това е началото на кариерата му като оперен певец. След това се обучава при водещия български вокален педагог Христо Бръмбаров, започва да пътува и не довършва висшето си образование.
„Помня, че години по-късно успя да се дипломира“, разказа още синът му. „Тогава той вече нямаше интерес да преподава.“
Никола Гюзелев умира през 2014 г.
Немалко именити певци преподават в частни школи и университети в България. Пример е Райна Кабаиванска, която води майсторски клас от години в Нов български университет. Тя подкрепя млади чрез своя фонд „Райна Кабаиванска“. Самата Дарина Такова също провежда майсторски класове чрез фондацията си. Примата Анна Томова-Синтова не преподава постоянно в България, но проведе майсторски клас през есента на 2018 г. Но повечето от тези примери илюстрират частни инициативи, зад които не стои държавна политика.