Никой не познаваше Владимир Путин, когато бившият президент на Русия Борис Елцин го посочи за министър-председател на 9 август 1999 г. Но няколко години по-рано тогавашният зам.-кмет на Санкт Петербург привлича вниманието на общинските съветници в града, които го обвиняват, че е в центъра на корупционна схема за милиони долари. Това е първият от поредицата скандали, които свързват името на Путин със злоупотреби, плагиатство, отравяния, корупция, присвояване, смъртоносна небрежност и т.н.
Няколко от тези случаи са достатъчни, за да предизвикат политическата смърт на лидер на някоя друга държава. Но, с подкрепата на лоялните държавни медии и здравата хватка на управляващата партия над цялата страна, Путин не само не пострада, но дори използва някои от скандалите, за да укрепи позициите си.
Владимир Путин започна 21-ата си година начело на Русия. По този повод Радио Свободна Европа припомня някои от скандалите, от които той излезе невредим.
Докладът „Марина Салие“
В началото на 1990-те, когато в Санкт Петербург има дефицит на хранителни стоки, Путин е зам.-кмет и председател на комисията за външнотърговски връзки в градската управа. Съветничката Марина Салие оглавява комисия през 1993 г., която да разследва предполагаема корупционна схема за милиони долари – от пристанището на Санкт Петербург отпътували кораби, натоварени със суровини, в замяна на доставки на храни, които обаче така и не пристигнали. Докладът препоръчва Путин и заместникът му, Александър Аникин, да бъдат уволнени.
Потъването на „Курск“
Ядрената подводница „Курск“ потъва в Баренцово море след експлозия на борда на 12 август 2000 г., три месеца след избирането на Путин за президент. Той не прекъсва отпуската си в Сочи и се връща в Кремъл пет дни след потъването. Отива до Мурманск, от където се координира спасителната операция, чак след още четири дни.
„След потъването на „Курск“, властта започна да притиска правосъдието и да поставя под контрол медиите. Процесът по разграждане на демокрацията в Русия започна тогава“, казва Борис Кузнецов, адвокат на семействата на 55 от общо 118 загинали моряци.
Заложническата криза „Норд-Ост“
Бойци от Северен Кавказ превземат на 23 октомври 2002 г. московски театър по време на представление и взимат за заложници зрителите, актьорите и персонала. Руските специални части атакуват с отровен газ три дни по-късно. Освободени са над 700 заложници, но 130 умират – повечето заради отровния газ.
През декември 2011 г. Европейският съд по правата на човека осъди руското правителство да плати компенсации на семействата на 64 жертви в размер на общо 1 млн. евро.
„Да взривиш Русия“
През 2002 г. бившият офицер от службите Александър Литвиненко публикува на английски език книгата „Да взривиш Русия“. Изводите от неговото разследване на взривовете от 1999 г. са, че те са били предизвикани от Федералната служба за сигурност (ФСБ), за да се оправдае втората война в Чечня и да се утвърди образа на Путин. Тогава в държавната дума се създава независима комисия, оглавена от Сергей Ковальов. Един от членовете на комисията е убит, а друг умира при мистериозни обстоятелства през 2003 г.. Самият Литвиненко умира в Лондон през 2006 г., след като е отровен от радиоактивния полоний-210.
Плагиатство
През 2006 г. американският институт „Брукингс“ обвинява Путин, че е плагиатствал част от дисертацията си от 2007 г. на тема „Минералните ресурси и стратегия за развитие на руската икономика“. Заключението е, че Путин е копирал 16 от общо 200 страници. Бившата депутатка Олга Литвиненко твърди, че дисертацията е писана от баща й, който е бил рецензент на Путин и ректор на Минния университет в Санкт Петербург. Самият Путин не коментира обвинението.
Докладът „Беслан“
На 1 септември 2004 г. въоръжени нападат училище в Беслан, град в близост до Чечня, и взимат за заложници над 1000 ученици, родители и персонал. Две денонощия по-късно руските специални части атакуват училището. Най-малко 334 души загиват, повечето от тях деца. Официалната версия е, че терористите са предизвикали първата експлозия, а гранатите на руските части не биха могли да предизвикат пожара. Но независимо разследване на експерта по експлозиви Юрий Савелиев стига до извода, че специалните сили носят отговорност за смъртта на повечето заложници. Прокуратурата не обръща внимание на този доклад.
„Газпром“
През 2008 г. Борис Немцов, убит през 2015 г., и Владимир Милов публикуват доклад за злоупотреби в „Газпром“ и наричат руския газов гигант „Най-големия личен проект на Путин“. През 2012 г. икономистът Андерс Аслунд коментира, че „Газпром“ прилича на „мафиотски синдикат“. През 2014 г. излиза доклад, който изчислява, че цената на газта за домакинствата се е повишила 20 пъти от идването на Путин на власт, а заплатите на ръководството на компанията са космически.
Олимпиадата в Сочи
През 2013 г. Немцов и Милов публикуват доклад, който твърди, че милиарди долари са откраднати по време на подготовката за зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. „Основният извод в нашия доклад е, че в подготовката на игрите са откраднати между 25 и 30 милиарда долара“, казва Немцов. Разходите за олимпиадата скачат от обявените първоначално 12 до 51 милиарда долара.
Полет MH17
Британската разследваща група „Белингкат“ започва да изследва публична информация за свалянето над Украйна на полет MH17 на Малайзийските авиолинии, довело до смъртта на 298 души. „Белингкат“ описва как сепаратистите в източна Украйна са били снабдени с руската противовъздушна система „Бук“, с която е свален боингът, летял от Амстердам за Куала Лумпур. Русия отрича да има роля в свалянето на самолета. Повечето от изводите на „Белингкат“ са потвърдени от водения от Холандия Съвместен разследващ екип.
Руската перачница
Разследване на OCCRP описва през 2014 г. схема, по която престъпници и политици са изнесли от Русия над 20 милиарда долара. Парите са минавали през верига от офшорни кухи компании, банки, фалшиви заеми и подставени лица, след което са попадали в банкови сметки в Западна Европа.
Войната в Украйна
Последният доклад на Немцов излиза няколко месеца след убийството му на 27 февруари 2015 г. Довършен е от Иля Яшин и е озаглавен „Войната на Путин“. В документа има детайли за превземането на Крим от руските части през февруари 2014 г. и последвалата подкрепа за сепаратистите в източна Украйна. „Срамната война на Путин ще струва скъпо на Русия. Ще платим за неговия авантюризъм с живота на нашите войници, с икономическа криза и с политическа изолация“, казва докладът.
Разследването „Литвиненко“
Британското разследване стига до извода, че Литвиненко е отровен от бившия офицер от ФСБ и настоящ депутат Андрей Луговой, заедно с друг бивш офицер, които сипали в питието му полоний-210. Разследването открива, че Путин и тогавашният шеф на ФСБ, Николай Патрушев, „вероятно са одобрили“ операцията. Преди смъртта си Литвиненко пише писмо, с което обвинява Путин, че е заповядал неговото отравяне и убийството на разследващата журналистка Анна Политковская, която е застреляна два месеца по-рано.
Докладът „Макларън“
Разследването на канадския адвокат Робърт Макларън за Световната антидопинг агенция (WADA) открива, че над 1000 руски състезатели в повече от 30 дисциплини са били част от „институционална конспирация“ за прикриване на позитивни допинг тестове в продължение на пет години. Двама руски експерти по антидопинг, Никита Камаев и Вячеслав Синиев, умират мистериозно през 2017 г.
„Панама пейпърс“
Изтекли адвокатски и финансови документи, станали известни като „Панама пейпърс“, показват как близки до Путин използвали многобройни офшорни схеми, за да прехвърлят огромни суми по света. Дългогодишният приятел на Путин, челиста Сергей Ролдугин, е свързван със сделки за общо 2 милиарда долара. Путин защитава Ролдугин с обяснението, че харчи „почти всичките си пари за закупуване на музикални инструменти“.
Парите на Путин
През 2017 г. доклад на OCCRP и независимия руски вестник „Новая газета“ казва, че най-близкият кръг приятели и роднини на Путин контролират общо богатство за 24 милиарда долара. „Единственото общо в икономическия успех на всички тези хора е връзката им с президента“, пише в доклада. Откроени са три имена – Михаил Шеломов, Сергей Ролдугин и Пьотр Колбин. „Те твърдят, че не са бизнесмени, не са публично известни и понякога дори нямат представа за богатствата, регистрирани на тяхно име“, разкрива докладът.