Безалтернативната кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор предизвика нестихваща вълна от подкрепа сред ръководствата на прокуратурите в страната. Само за около две седмици в нея се включиха двете специализирани, две апелативни, 10 окръжни и 18 районни прокуратури. Подкрепа заявиха и съсловните организации на прокурорите и следователите.
Наред с факта, че номинацията му бе издигната единодушно от цялата Прокурорска колегия на ВСС, начело с настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, това бе използвано от част от защитниците на Гешев, за да твърдят, че кандидатурата му е изцяло подкрепена от гилдията.
"Той е единствен кандидат за поста, но получи единодушна подкрепа от Прокурорската колегия, от Камарата на следователите и в средите на полицията"
„Той е единствен кандидат за поста, но получи единодушна подкрепа от Прокурорската колегия, от Камарата на следователите и в средите на полицията“, включи се в този процес и последният началник на шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Но какво значение има цялата тази публична подкрепа от структурите на държавното обвинение за кандидатурата на Гешев според Закона за съдебната власт (ЗСВ)? Отговорът е еднозначен – никакво.
Причината е, че за разлика от ситуацията при съдиите, ЗСВ не предвижда принцип за прокурорско самоуправление. Тоест, липсва възможност съставът на дадена прокуратура или дори мнозинството от цялата гилдия да подкрепи кандидат за свой ръководител и това да придаде тежест при обсъждането и гласуването на номинацията му от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Доказателство в тази посока е фактът, че законът овластява съдиите да правят предложения до ВСС за председател на съответния съд чрез провеждане на Общо събрание. Подобна възможност за прокурорите липсва.
Важно е единствено какво ще каже върхът на пирамидата – главният прокурор
Обяснението е, че държавното обвинение няма как да възприеме принципа на самоуправление, при който е важно мнението на мнозинството, тъй като в прокуратурата действа субординацията. Важно е единствено какво ще каже върхът на пирамидата – главният прокурор.
Той от своя страна председателства по право Прокурорската колегия във ВСС, което му отрежда и основна роля при взимането на решения по всички кадрови въпроси, засягащи редовите обвинители. Дори и тези, които доскоро са били членове на ВСС, но след изтичането на мандата им се връщат в системата на прокуратурата.
В този смисъл е обяснимо, че становищата в подкрепа на Гешев, идващи от цялата страна, се придържат изцяло до това на Прокурорската колегия, прието на 25 юли – денят, в който извънпарламентарната коалиция "Демократична България“ организира протест пред ВСС с искане за оттегляне на номинацията на Гешев.
"Прави се опит за политическа намеса в избора за главен прокурор"
„Прави се опит за политическа намеса в избора за главен прокурор“, декларираха единодушно 11-имата членове на колегията, което впоследствие бе доразвито от самия Цацаров в изявление пред медиите: „Hямa дa ce пoддaдeм нa ĸaĸвитo и дa e oпити зa нaтиcĸ нe caмo oт oпoзициoннa пoлитичecĸa cилa, зa ĸaĸвaтo ce пpeдcтaвя „Дa, Бългapия!“, нo и oт ĸoятo и дa e дpyгa“.
Същия ден Управителният съвет на Асоцицацията на прокурорите в България изпрати до ВСС свое становище, в което „осъжда всякакви прояви на натиск и политическо вмешателство върху правото на ВСС като легитимен орган да проведе процедурата и да избере главен прокурор на Република България“. Наред с това Камарата на следователите призова членовете на ВСС „да не се поддавате на никакъв външен натиск, какъвто вече се оказва върху вас“.
И двете организации заявиха категорична подкрепа към Гешев, към която още на 25 юли се присъединиха „прокурорите, следователите и съдебните служители“ от двете специализирани прокуратури и от Софийската районна прокуратура.
На следващия ден, 26 юли, последваха становища от окръжните прокуратури във Видин, Разград и Силистра. Както и от районните в Пловдив, Варна, Стара Загора и Видин. Всички те подкрепяха номинацията на Гешев и осъждаха „всеки опит за натиск и вмешателство“/„оказването на външно вмешателство“/„уличния натиск и опит за външно вмешателство“ в процедурата за избор на главен прокурор.
На 29 юли гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“ организира нов протест, този път пред Съдебната палата в София, в който се включиха няколко хиляди души. Часове преди провеждането му във ВСС бяха изпратени четири нови становища – от окръжните прокуратури в София, Русе, Ямбол и Стара Загора и от районната в Русе. Общото между тях отново бе подкрепата за Гешев и призивите срещу „с опитите за оказване на натиск“/„опитите за внушения и намеса“/“всеки опит за натиск и вмешателство“.
През следващите няколко дни бяха изпратени още десетина становища с еднотипно съдържание, като прави впечатление, че в някои от тях като под индиго присъстваше декларацията, че подписалите се магистрати изразяват „категоричното си несъгласие към всякакви форми на натиск и грубо вмешателство върху правото на ВСС като легитимен орган да проведе процедурата по избора на главен прокурор“.
"Прокурорите в момента нямaт създадени ycлoвия cвoбoднo дa изразят мнeния"
„Зa дa имaмe автентичен, cвoбoднo изpaзeн вoт нa прокурорите, трябва дa създадем гаранции зa тoвa. Πoдĸpeпaтa, ĸoятo вaли, изобщо нe e автентичен глac... Прокурорите в момента нямaт създадени ycлoвия cвoбoднo дa изразят мнeния – тoвa e eдин oт моментите, зa които трябва дa ce гoвopи пpи peфopмaтa в пpoĸypaтypaтa. Kaĸ дa ce гарантира независимостта нa отделния пpoĸypop, който в момента paбoти пoд нaтиcĸ”, коментира пред БНР по този повод председателят на Съюза на съдиите в България и бивш член на ВСС Калин Калпакчиев.
Встрани от автентичността на изразяваните становища обаче остава основният въпрос – каква е тяхната цел? Да послужат на Пленума на ВСС, за да съобрази крайното си решение с волята на гилдията или да създадат впечатление в обществото, че именно Гешев е правилният кандидат?
От гледна точка на закона отговорът е ясен – в него изобщо не е записана възможност прокурорите да участват във взимането на кадрови решения. Това е валидно единствено за съдиите. Друг е въпросът дали Съдебният съвет съблюдава принципа на съдийско самоуправление, доколкото в последните години не се съобрази с мнението на общи събрания на две от ключовите съдища в страната – Софийският апелативен съд и Софийският градски съд.