Повече от 10% процента от отглежданите в България 600 000 прасета вече са засегнати от бързо разпространяващата се Африканска чума по свинете. В седем области в Северна България има огнища на болестта, като основното предположение е, че тя е влязла в страната през Румъния чрез диви прасета.
Историята на една предизвестена криза
Противно на очакванията, че вирусът е изненадал българските власти, първият случай на чума е регистриран на 31 август 2018 г. в провадийското село Тутраканци.
Държавата е заварена неподготвена да се справи със заразата, която миналата година се ограничава до дивите прасета. Правителството отпуска 5 млн. лв., които са похарчени основно за изграждане на ограда по границата с Румъния, която да спира движението на диви свине, както и за информационна кампания и купуване на дезинфектанти. Приети са планове за действие по области и дори са определени места за загробване на умрели животни. Земеделският министър Десислава Танева призна в петък, че на много места площадките не са преминали всички разрешителни процедури, поради което са били неизползваеми.
Такъв е и случаят при една от най-големите свинеферми – тази край русенското село Бръшлен. Тя е съществувала на документи през цялото време, но когато дошъл ред в нея да се погребват прасета, се оказало, че тя не е проверена от екологичните власти. Спешно е трябвало да се търси друго място, където ще бъдат заровени около 40 000 животни, чието изтребване ще бъде извършено през следващите дни, стана ясно по време на парламентарния контрол в петък.
Част от допълнителните пари за 2018 г. са върнати поради невъзможност на Българската агенция за безопасност на храните да ги усвои. Според опозицията става дума за повече от половината от средствата, според земеделското министерство – за около 10% от тях. Проблемът не е решен и тази година правителството отново взема решение за опускане на още 3,7 млн. лв.
В началото на юни болестта се прехвърля от дивите прасета към домашните, а оттам за няколко седмици засяга и индустриалните свинеферми. Вече две от тях – в Николаево, където се отглеждат 17 000 животни, и в Бръшлен, са потвърдени като активни огнища на зараза. Останалите 19 са в частни стопанства.
България информира европейските институции за проблема през юни. Въпросът е разгледан на заседанието на министрите от земеделието на ЕС на 16 юни в Брюксел. На същото заседание Румъния – най-силно засегната от чумата страна в Съюза, поиска и финансова помощ.
Кризисни мерки
В момента по препоръка на Спешния ветеринарен екип на Европейската комисия, който тази седмица пристигна в България по покана на земеделското министерство, властите вземат няколко типа мерки.
Около огнищата на зараза са определени трикилометрови санитарни зони, в които всички намиращи се животни се умъртвяват чрез ток или чрез задушаване с въглероден диоксид. Установява се и втора, 10-километрова буферна зона на засилен контрол, в която се вземат проби от животните и е ограничено движението и търговията с месо и животни.
На граничните пунктове се извършва дезинфекция на преминаващите, включително на самолетите. Пътниците се проверяват, а от държавите, в които е регистрирано заболяването, се проверява и личния багаж, конфискуват се местни продукти, унищожава се неизядена храна от самолетите.
От следващата седмица ще се организират претърсвания на горите в Северна България за трупове на диви прасета, както и лов с капани, за да се ограничи разпространението към населените места. Буферни зони край големите свинеферми ще бъдат създадени и в районите, където не е установена африканска чума и ще продължи обучителната и разяснителна кампания. Мерките бяха представени от министър Танева в парламента.
Компенсации и обезщетения
Европейските държави, в които има доказана епидемия от Африканска чума по свинете, имат право на компенсация за разходите по потушаването на заболяването. Те отправят искане за това до Европейската комисия, като представят сметка на направените разходи. Комисията по своя преценка може да реши да покрие с пари от европейския бюджет между 50 и 100% от тях.
Практиката показва, че най-често се възстановяват около 75% от разходите, направени за умъртвяване на животните, за дезинфекция на помещенията и за почистването на фермите. Те не обхващат частните стопанства, които не са регистрирани, тъй като в тях не може да се осъществява контрол върху мерките за биосигурност.
Националните власти могат да обезщетят частните стопанства със средства от държавния бюджет. Земеделският министър Десислава Танева съобщи пред Народното събрание, че Държавен фонд „Земеделие” е взел решение за компенсиране на личните стопанства.
Какво е Африканска чума по свинете и как се разпространява
Африканската чума по свинете (ASF) е инфекциозна болест, която засяга свинете, обикновено смъртоносна. Не съществува ваксина против този ДНК вирус. Той не засяга хората, нито други животински видове, различни от прасета и диви свине. Заразата се предава или чрез пряк контакт с животни, или чрез разпространение на заразена храна (например колбаси или сурово месо). Вирусът може да остане активен между 3 и 6 месеца и да се разпространява при хранене от сметища, съдържащи инфектирано месо, чрез помещения, превозни средства и облекло.
Вирусът се деактивира при термична обработка за 70 минути при 56 градуса и за 20 минути при 60 градуса по Целзий. Остава дълго време в кръвта и в сурови и недоварени продукти от свинско месо.
При установяване на африканска чума властите в държавите от ЕС са длъжни да уведомят Европейската комисия и да предприемат мерки за ликвидиране на болестта и информационна кампания. Тези мерки са описани в Директивата за за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете от 2002 г. Те предвиждат незабавно изтребване на всички животни в карантинните зони, унищожаване на труповете и отпадъците, дезинфекция и почистване на помещенията, контрол и изследване на източниците и възможностите за разпространение на инфекцията.
Разпространение на Африканската чума по свинете
Африканска чума по свинете е установена в 9 европейски държави (България, Румъния, Естония, Унгария, Белгия, Италия (Сардиния), Литва, Латвия и Полша), като в повечето от тях тя е разпространена само сред дивите прасета и глиганите. Единствената европейска държава, която се е справила с епидемията е Чехия - през февруари 2019 г.
Разпространението на африканската чума продължава в големи части от Китай, в Монголия, Виетнам, Камбоджа и КНДР, както и Русия, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан.