Още при първото въвеждане на машинното гласуване изпълнителната власт у нас знаеше, че няма кой да извършва одит на устройствата за вота, което прави отчитането на резултатите спорно и несигурно. Въпреки това обаче промените бяха направени. А само преди три месеца броят на машините бе драстично увеличен в резултат на сделка между ГЕРБ и ДПС. Сега, в разгара на лятото отново се правят промени в Изборния кодекс с цел „по-голямо доверие в изборния процес“. Машините очаквано отпаднаха, но най-големият проблем, който винаги се появява на кметски избори – отчитането на резултатите в София остана.
Историята
В началото на седмицата парламентът реши, че на местните избори тази есен няма да има машинен вот. Идеята за отпадането му бе подкрепена от управляващите, въпреки че последните промени в посока увеличаване на броя на машините, бяха направени от същите управляващи само преди три месеца. Основните аргументи сега са коренно противоположни на изтъкваните преди няколко седмици.
Според ГЕРБ машинното гласуване би било много скъпо, а препрограмирането на апаратурата между първи и втори тур на вота би било сложно, заради огромния брой различни кандидати във всеки район. Изтъкна се също ограниченият брой хора, които могат да гласуват на едно устройство, както и проблемите с отчитането на преференцията, появили се на евровота.
Дали обаче това са истинските проблеми пред машинния вот? И дали големият проблем - „доверието в изборния процес“, което изтъкват от ГЕРБ като структуроопределящо, е свързано само с машините за гласуване?
Реалният проблем: одитът
Всъщност, големият проблем, свързан с машинното гласуване, е сигурността на вота, а не цената на глас.
Ето защо ангажираните с изборите институции у нас се сетиха, че машинното гласуване не е особено разпространено в Европа, след шумните провали на подобни експерименти в Ирландия и Финландия, например. Проби в тази посока са правили и Германия, Шотландия и Холандия, но всички те са неуспешни по една или друга причина. Единствената държава, която има горе-долу успешна подобна система е Белгия, и то не във всички нейни райони.
В България най-големият проблем с машините е, че одитът се прави само на хартия. За това признават неофициално както от ЦИК, така и представители на Министерския съвет.
„В Европа проблемите са редица, но никъде не се е появявал базисният проблем, който ние имаме тук – одитът на устройствата. У нас просто няма хора, които да го правят“, казват представители на ЦИК пред Свободна Европа.
„За да се сблъскаме с големите проблеми, които са довели до отпадане на машинния вот в ЕС, трябва да сме решили най-базисните проблеми, а ние не знаем какви са, защото у нас устройствата се одитират само на хартия“, твърди пък висш чиновник, запознат с процеса.
Проблемът с проверката на устройствата е известен още от средата на 2018 година, когато за първи път се заговори за отмяна на машинното гласуване.
„Фирмата, която осигурява машините, не може да отговаря за проверката им. Трябва да се прави на място, а по места няма специалисти, затова всичко е само на хартия“, признават членове на ЦИК.
Те обаче недоумяват защо, при положение, че най-големият проблем е бил известен на всички в държавата, парламентът реши да увеличи устройствата за гласуване преди европейските избори.
Друг, ясен отдавна проблем пред машинното гласуване, който обаче не попречи на мнозинството преди три месеца да увеличи броя на устрйствата, е че те няма къде да се съхраняват между двата тура на изборите.
„Собственикът на машините не е длъжен да ги съхранява в държавни сгради, защото машините са негови. А няма как държавата да ползва машини, които една седмица са били заключени в частно хале“, твърдят експерти.
Политическа сделка
От администрацията на Министерския съвет недоумяват защо парламенттът съвсем скоро пренебрегна всичко това и увеличи устройствата. „Ясно е, че настояването тогава беше на ДПС. И е ясно, че беше политическа сделка, но то дори от политическа гледна точка е странно да направиш нещо подобно, при положение че ЦИК от повече от година говори за отпадане на машините“, казват висши чиновници.
Те припомнят, че преди време изборната администрация дори прави изследване, наемайки външни фирми, които да докажат, че държавата не може да обезпечи машинното гласуване.
„Становищата на ЦИК всеки път са едни и същи, когато става дума за машинен вот. Просто парламентът го зачита, когато му скимне“, твърдят от комисията.
А носенето на чувалите?
Ключов в случая с местния вот е и друг проблем, за който до момента управляващите се разсейват. А именно познатият проблем с приемането на протоколите от Общинската избирателна комисия (ОИК) в зала Универсиада или Арена „Армеец“.
Проблемът в София се появява на всеки вот, а особено известен бе случаят, в който депутати от ГЕРБ пренасяха чували с бюлетини. По този въпорос не се прави нищо, констатират от ЦИК.
Общинската избирателна комисия в София е съставена от 29 души. Единият вариант е да бъде увеличена. Това се случва със законови промени, които никой не се ангажира да направи.
Другият вариант е броят да остане такъв, но хората от ОИК да бъдат разделени на три групи и всяка от тях да приема документите на трите избирателни разйона за столицата. „Това става с малка законова промяна“, коментира член на ЦИК пред Свободна Европа. „Парламентът не прави промяната, а естеството на работата в комисията е такова, че ние или трябва да вземем това решение в нарушение на ИК, или да оставим хаосът да се развие както обичайно“, допълва той.
Засега в ЦИК надделява мнението, че ОИК-София може да бъде разделена на три части, за да не се създава хаос. „Защо обаче отново не чуват препоръките ни – не е ясно. Успокоява ни мисълта, че чуха за машинния вот с година закъснение“.