Тя е Урсула и Урзула; и У̀рсула и Урсу̀ла, може би дори Урсула́ за някой особено пристрастен франкофон. Сякаш проблемите на избраната с критично малко мнозинство нова председателка на Европейската комисия не стигат, че и езикови въпроси наскачаха, след като Европейският парламент реши, че поне през следващите пет години Урсула фон дер Лайен ще бъде едно от най-често споменаваните имена в европейската политика.
Дори не подхващаме темата за изтощаващо дългото и́ фамилно име Фон дер Лайен, което измъчва радиои телевизионните водещи и многобройните специалисти по европейски политики, които коментират нейната личност и бъдещи планове.
В английските текстове започнаха да се промъкват съкращения на фамилното име на бъдещата председателка като VDL от Von der Leyen, но според ръководителя на българската секция на „Дойче веле” Александър Андреев подобно изписване не съществува в сериозните издания в Германия, където единственото съкращение на името, допуска пропускането на собственото име Урсула, заместено с „г-жа Фон дер Лайен”.
Положението е дори по-тежко, защото новата председателка на Европейската комисия всъщност се казва Урсула Гертруд фон дер Лайен. На човек чак му се приисква Ваймарската република през 1918 г. да беше отменила не само благородническите титли, но и да беше реформирала и имената на обезправените аристократи.
Гертруд може да си спестите, но не и титлите и́, казва Александър Андреев.
„Фон” и „Дер” са нормативна част от немските имена, която не може да бъде заместена, пропусната и още по-малко съкратена с „ф.д”, каквито опити вече има, добавя той.
Въпреки разгорещените спорове, които се водят в социалните мрежи между познавачи на немския и на българския език, „Дойче веле” е възприела като правопис в своите материали „Г-жа Урсула фон дер Лайен”.
„Това е чисто практическо решение на нашата редакция, за да не объркваме публиката, тъй като българските медии възприеха изписване на малкото име със „с”. Лично аз бих предпочел Урзула, защото на немски език това е правилното произношение”, казва Александър Андреев.
Урзула е старо немско име, което е произхожда от умалителното латинско название за мечка ursa. В свободен превод то означава „малка мечка”. Най-известната в западния свят Урсула, разбира се, е християнската светица Урсула, убита с харпун от хуните в Кьолн през 383 г., заедно с още 11 девици.
В днешни времена по-популярна вероятно е морската вещица Урсула от анимацията на „Малката русалка” на „Дисни”. Първата Урсула, която хрумва на любителите на научната фантастика е американската писателка Урсула Ле Гуин, а на киноманите шведската актриса и момиче на Джеймс Бонд в един от най-успешните филми на кино франчайза „Д-р Но” - Урсула Андерс, показва търсачката Google.
Тези имена са навлезли в българския език през английския и затова възпретата практика за изписване и изговаряне на името е „Урсула”, а не „Урзула”, казва доц. Руска Станчева от Института за български език на БАН.
Българският език е изненадващо либерален, когато става дума за изписването на чужди имена. Използват два начина за пренасяне на имена – чрез транскрипция и чрез транслитерация. При първата възможност думи или букви се предават от един език с букви на друг език, като се спазва оригиналният изговор. А транслитерацията е предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор.
Урсула е главоболен случай, защото макар и типично за германската езикова група име, в различните езици от нея се пренася по различен начин чрез транслитерацията”.
„Според правилата за имената от немски език транскрипция на „С” пред гласна се произнася като „З”, както и в началото на думата. Това правило не важи в английския език, който също е от германската група езици”, казва доц. Станчева.
Единственият справочник за „Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език”, издаден през 1974 г. за нещастие не включва сред илюстриращите правилата имена, Урсула. От друга страна това дава по-голяма свобода за интерпретация в съвременния контекст.
В търсачката Google има над 9 милиона изписвания на кирилица на името като „Урсула” и около 14 000 като „Урзула”. Включително на руски език – другият голям източник за сравнение на кирилица, също потвърждава избора на „Урсула”.
Разминаването в изписването на фамилното име – на руски „Фон дер Ляен” не предизвиква съмнения, тъй като по въпроса българската граматика е категорична: средноевропейското „Л” пред „а”, „ъ” и „о” се произнася твърдо „Лайен”.
Дори когато радетелите на правилния немски изговор и правопис дават примери с изписването на името на бившата посланичка на Германия в София Урзула Зайлер-Албринг или на бившата министърка на външните работи на Австрия Урзула Пласник, случаят „Урзула фон дер Лайен” изглежда различен.
Не на последно място защото тя ще е несравнимо по-известна „Урсула” от тях, ще бъде обсъждана по-скоро в контекста на английския език – съвременната Lingua Franca, а и понеже председателката на Европейската комисия би трябвало да е по-скоро обединяваща, отколкото разделяща дори езиковедски фигура.
„Не бива да се стремим да сме близки до немския изговор и правопис на името. Самата Фон дер Лайен каза в речта си пред Европейския парламент, че се чувства първо европейка, а после германка”, казва доц. Станчева от Института за български език.
Що се отнася до ударението – отдъхваме си – в българския език няма изисквания къде се поставя ударението на чуждите имена. Единственото правило е че трябва да се съобразяваме с езика-източник.
„В немският език ударението е по-свободно, отколкото във френския, чешкия или полския”, уточнява доц. Станчева.
Така че си отдъхваме: Здравейте, г-жо У̀рсула фон дер Лайен.