Преди ден Народното събрание прие промени в Закона за здравето, които фокусираха медийното внимание основно върху отхвърлената забрана за пушене на наргиле на закрито. Встрани остана фактът, че депутатите най-накрая регламентираха дейността на здравните медиатори.
Макар че съществува още от 2007 г., Националната мрежа на здравните медиатори досега действаше без подкрепата на законова рамка, заради което в някои общини тези кадри са натоварвани с неприсъщи дейности. Въпреки това сдружението успя да създаде професионална квалификация, по която в момента във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София тече седмата поредна учебна година.
През годините здравните медиатори в страната многократно се увеличиха – от назначените през 2006 г. 13 души до 245 специалисти към днешна дата. Основна заслуга за развитието на тази важна за хората от уязвими общности дейност има председателят на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ проф. д-р Ивайло Търнев.
Кариерата му трудно може да бъде събрана само в няколко реда, особено ако се добавят и научните му постижения, заради които е признат на международно ниво.
Проф. Търнев е ръководител на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни заболявания, началник на Клиниката по нервни болести и председател на Комисията за лечение на редки болести при УМБАЛ „Александровска“, член на Националната комисия по редки болести при Министерството на здравеопазването и консултант на НЗОК по редки болести. Освен това преподава в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.
Председател е на на българските дружества по невромускулни заболявания и по епилепсия. Член на УС на Българското дружество по неврология, на Световното дружество по невромускулни заболявания и Европейската мрежа по невромускулни заболявания.
Има специализации по неврогенетика в Оксфордския Университет „Джон Радклиф”, както и по невромускулни заболявания в Института по миология „Антоан Бабински” в Париж.
Проф. Търнев от години се занимава със здравословните проблеми на малцинствата и е известен като откривателят на генетично заболяване при ромите, наречено Ломска болест.
„Изследванията на здравния статус в ромските квартали показват много лошо тенденции. Висока заболеваемост от инфекциозни заболявания и много по-честа смъртност от такива. Много по-нисък обхват на имунизации. Важно е да се организират адекватно и ефективно профилактичните програми“, споделя проф. Ивайло Търнев по време на водено от него обучение на здравни медиатори в Бургас през 2017 г.
Работата му с представители на малцинствата следва принципа, че всичко започва с опознаването им, защото „когато доверието им бъде заслужено, когато показвате, че сте запознати с тях, тогава ще може по-лесно да се работи с тях, да се организират и профилактичните дейности“.