Работният ден на правосъдния министър Данаил Кирилов започва с важно събитие. Съвместно със Съвета на Европа той организира двудневна кръгла маса, чиято цел е да даде конструктивни идеи на България как най-накрая да изпълни изискванията, произтичащи от две присъди на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу страната ни.
Едното решение коментира фактическата безконтролност на главния прокурор и невъзможността той да бъде обект на независимо разследване, а другото – системния проблем с неефективността на българското досъдебно производство и защитата на жертви от престъпления. Вече десета година управляващите нямат видим напредък и по двете направления.
"Длъжни сме, това беше коментирано и в предходните доклади"
Данаил Кирилов е министър сравнително отскоро. Мандатът му започна с обявяването на една основна задача: „Длъжни сме, това беше коментирано и в предходните доклади (на ЕК), да коментираме въпроса и да създадем правен ред във връзка с отстраняването, отзоваването, предсрочното прекратяване на така наречените „трима големи“.
Впоследствие идеята бе „редактирана“ не от кого да е, а лично от главния прокурор Сотир Цацаров: „Предложението за промени в правосъдната система на министъра не е за предсрочно прекратяване на мандати. То е за въвеждане на механизъм, при който т.нар. „трима големи“, сред които в момента съм и аз, да могат да бъдат разследвани и срещу тях да се провежда дисциплинарно или наказателно производство в случай на обвинения за тежки престъпления или нарушения на служебните задължения“.
Два месеца по-късно току що наченатата реформа предизвика корекция от още по-високо ниво. Съветът на Европа обори категорично представените от Кирилов мотиви за предложения от него общ механизъм.
"Решението на Съда в Страсбург се отнася само до липсата на независимост на разследванията срещу главния прокурор"
„Мониторинговите доклади ясно посочват, че решението на Съда в Страсбург се отнася само до липсата на независимост на разследванията срещу главния прокурор и че разширяването на обхвата на реформите, така че те да обхванат и двамата председатели на върховните съдилища, е по инициатива на българските власти, без това да се изисква от Съда в Страсбург“, обяви Съветът на Европа в свое официално съобщение до медиите по повод двудневната кръгла маса в София, посветена на неефективното изпълнение на решенията по делата „Колеви срещу България“ и „С.З. срещу България“.
„Къде дойде това съобщение“, попита чистосърдечно журналистите самият Кирилов в четвъртък сутринта, непосредствено преди да открие важното събитие в Националния институт на правосъдието.
След като му бе уточнено, че става въпрос за официална позиция на международната организация, разпратена до медиите, той с усмивка я определи като „кореспонденция някаква“, на която се придава „специално значение“.
„Аз съм заявил вчера на колегите от мисията на ЕК, че по този въпрос не бих искал да влизаме в излишни спорове“, добави правосъдният министър, повтаряйки за пореден път „дълбокото си убеждение“, че „тримата големи“ трябва да се отстраняват и разследват по една и съща процедура, независимо, че Европа никога не е искала това от нас.
Your browser doesn’t support HTML5
"Излишни спорове". Данаил Кирилов отговаря на Съвета на Европа
Буквално няколко минути по-късно Данаил Кирилов получи потвърждение в реално време на становището на Съвета на Европа отпреди ден. Зам.-директорът на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ Клер Оуви подчерта, че бездействието на властите ни по отношение на отлаганите десета години гаранции срещу безконтролността на главния прокурор е „шокиращо“. Припомни и, че крайният срок, поставен в това отношение на България от Комитета на министрите, изтича на 1 октомври тази година.
"Не е добре за международната репутация на България"
„Ако до тогава не бъдат представени удовлетворителни предложения за решаването на тези два идентифицирани проблеми, то тогава Комитетът на министрите ще приеме междинна резолюция, което не е добре за международната репутация на България, във връзка със защита правата на човека”, предупреди Оуви, докато Кирилов одобрително кимаше с глава.
Въпреки съвсем актуалното опровержение от страна на Съвета на Европа, министърът не се поколеба да изтъкне, че предлаганият от него механизъм за отстраняване и разследване на „тримата големи“ отговаря на „препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз и на решението по делото „Колеви срещу България“.
Пропусна обаче да коментира множеството критики и опасения от страна на магистратурата и неправителствения сектор, че въпросната процедура не само, че не може да реши поставяния от години от Европа проблем с безконтролността на главния прокурор, но и може да създаде рискове за независимостта на двете върховни съдилища.
Пред медиите все пак уточни, че общата процедура за отстраняване и разследване на „тримата големи“ била в изпълнение на мярка 40 от Пътната карта за изпълнение на препоръките на ЕК, „в която се казва – главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд“.
"Вие ми кажете кое да изпълняваме в този случай"
„Вие ми кажете кое да изпълняваме в този случай“, обърна се с въпрос към журналистите Кирилов, загатвайки, че всъщност осъзнава разликата между собственото си предложение и европейските изисквания по отношение на фигурата на главния прокурор.
Отговор на въпроса защо българските управляващи държат да надградят стандартите, заложени от ЕСПЧ още през 2009 г., може да се търси и в едно изказване на главния прокурор Сотир Цацаров отпреди над две години. То бе провокирано от коментар на председателя на ВКС Лозан Панов, който отбеляза по повод случая „ЦУМгейт“, че „като стане дума за отговорността на главния прокурор, депутатите сякаш се отдръпват от тази тема, това е някаква „тера инкогнита“ за тях“.
„Моят статут, колкото и странно да звучи, може би, и на самия г-н Панов, е напълно еднакъв с неговия. По един и същи начин сме избирани, по един и същи начин се урежда нашето освобождаване. Следователно, ако законодателят вземе едно такова решение, в което аз не виждам нищо опасно, а напротив, то едно такова решение би трябвало да обхваща „тримата големи“. Напълно възможно е създаването на такъв механизъм“, отговори му Цацаров на 20 май 2017 г.
Оттогава насам ГЕРБ неизменно предлага общ механизъм за отстраняване и разследване на „тримата големи“ в лицето на двама последователни министри – Цецка Цачева и Данаил Кирилов.