Наглед „проблемните“ рисунки в столичната галерия „Структура“ и предложението на ДПС политическите партии да се финансират от бинзеса нямат нищо общо. Случаите обаче са напълно идентични. Идеите изглеждат добри, но са фалшиви.
Но за разлика от картините, които просто създадоха скандал, драстичното намаляване на партийните субсидии и възможността за финансиране от бизнеса са напът да бъдат приети.
Аргументите на Делян Пеевски, припознати от ДПС и ГЕРБ, дори могат да бъдат сметнати за логични. Но само на пръв поглед.
Лъжата
Голямата лъжа обаче е пред очите ни. Точно като 14-те рисунки в галерия „Структура“. И тя е обяснението на ДПС, прието и от ГЕРБ, че финансирането на партии от бизнеса ще направи процеса прозрачен и публичен.
Пеевски дава за пример САЩ, където фирмите могат да даряват на партии. Но основното, което прави този процес прозрачен, у нас липсва. Да, става дума за върховенство на закона. В България няма, а скоро няма изгледи и да има, независими регулаторни органи. Службите за сигурност често се използват за репресия, прокуратурата действа избирателно, нерядко успява да подчини съда. И ако някой би казал, че подобни съмнения са преклени, трябва само да си припомним няколко случая.
Примерите
На първо място трябва да се сетим за онова вече банално, но никога неопровергано изречение, „Ти си го избра“, което илюстрира връзката политическа власт – прокуратура.
Редно е да си спомним как строителният бранш организира протест срещу депутат от опозицията, който искаше да се проверява качеството на пътните строежи.
Не трябва да изпускаме и случая „Дунарит“- една от апетитните останки от някогашната КТБ. След опита на оръжейния търговец Емилиян Гебрев да придобие завода, срещу него се включи цялата държавна машина. „Войната“ започна със сравнително обичайни регистърни и съдебни битки, но при изчерпването им се стигна до други средства - прокурорски обвинения, замразяване на лицензи, опити за национализация на "Дунарит" през държавни компании и публично очерняне във вестниците на депутата Делян Пеевски.
Когато слушаме аргументите на ГЕРБ и ДПС за прозрачно финансиране, трябва обезателно да се сетим, че идеологът на тази поправка - самият Пеевски, само за една година се превърна от собственик на 17-годишен автомобил в мултимилионер. И никой не провери как се е случило това.
Не трябва да изпускаме, че едрият бизнес се закани да изкара 20 000 души на улицата срещу майките на деца с увреждания, осмелили се да поискат оставката на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов.
Не трябва да забравяме и как председателят на същата тази работодателска организация стана един от собствениците на национален телевизионен канал. И малко след като демонстрира приятелски отношения с премиера Борисов, „освободи“ двама разследващи журналисти.
Не бива да пропускаме и поредицата прокурорски акции в офис на издател, за които се разбра не от пресцентъра на прокуратурата, а от публикации в свързаните с Пеевски издания.
Та, кой ще е тоя смел бизнесмен, който ще рискува целия си бизнес, за да финансира опозиционна формация?
И няколко въпроса
По-назад в разсъжденията по темата остават поредица технически въпроси: какви фирми ще могат да финансират партии и дали сред тях ще има такива, усвояващи европейски фондове? Защото опасността да се пренесе добре познатата схема с медиите и европейските средства, е реална. Да не се случи така, че управляващите да разпределят едни европейски пари, които да се върщат при тях като дарения?
И още въпроси: ще могат ли офшорни компанни да подпомагат политически партии, което подозрително би напомнило на пране на пари? Фирми, изпълняващи големи обществени поръчки, ще могат ли да бъдат потенциални донори? И дали така няма да си гарантират апетитни обекти, спосорирайки отново властта?
Докато на всички тези въпроси няма точни отговори, предложението на ДПС, прегърнато от ГЕРБ, изглежда като покушение срещу опозицията и опит да бъде задушен всякакъв партиен живот. Разбира се, то на теория звучи добре, защото пренася „един демократичен модел в България“. Но на теория и ДПС е опозиционна формация, нищо че всяка идея на Пеевски се възприема и гласува единодушно от управляващите.