Минисериалът на HBO „Чернобил“ постигна огромен успех по целя свят няколко седмици след премиерата си. Той е посрещнат добре както от публиката, така и от критиците.
И докато жителите на страните от бившия СССР също оценяват положително продукцията, която показва експлозията на ядрения реактор и дните непосредствено след това, близките до Кремъл руски критици и медии остро критикуват продуцентите и сценаристите на продукцията.
Преди дни руската телевизия НТВ обяви, че ще излъчи своя версия на трагедията в Чернобил, в който злодеят ще бъде американски таен агент.
Руският "Чернобил": история за шпионин и саботаж
Руската версия на „Чернобил“ в момента е в етап на постпродукция, обяви режисьорът Алексей Мурадов. Филмът е описван от създателите си като криминално-детективска история, в която агенти от КГБ се опитват да заловят шпионин от ЦРУ, който извършва саботаж в атомната електроцентрала.
„Според една от теориите американци са се внедрили в АЕЦ „Чернобил“ и мнозинството историци не отричат, че в деня на експлозията агент на вражеските разузнавателни служби е бил в централата“, казва Мурадов пред британския в. „Таймс“.
Зад руския сериал стои екипът на НТВ, собственост на „Газпром Медия“ (телевизионният бизнес на руския газов гигант „Газпром“). Руското министерство на културата е отпуснало 30 млн. рубли (460 хил. долара) за създаването продукцията, която е снимана през лятото на 2018 г. в Беларус. Все още не е обявена дата за премирата на руския сериал, но се очаква тя да бъде през есента.
"Карикатура", "цирк" и "мечки и хармоники"
Междувременно в Русия десетки проправителствени медии нападнаха сериала, определяйки го като „кариткатура“ и „цирк“ на действителните събития от 1986 г. В. „Комсомолская правда“ заподозря, че Западът се опитва чрез минисериала да наруши имиджа на Русия като ядрена сила. „Аргументи и факти“ осмя „Чернобил“ като „карикатура на действителността.“
„Единственото, което липсва в сериала, са мечки и хармоники“, избухна водещият в телевизионния канал „Русия 24“ Станислав Натанзон.
„Ако англосаксонците направят филм за каквото и да е, свързано с Русия, то със сигурност няма да има връзка с реалността“, чистосърдечно заяви и коментаторът Анатолий Васерман.
"Не се случи така, но атмосферата е пресъздадена"
Руската публика обаче е заинтригувана от сериала и в страната той получава толкова позитивни оценки от зрителите, колкото и в чужбина. Потребители в социалните мрежи коментират, че макар някои детайли да се отклоняват от реалността, продукцията помага на зрителя да си представи по-добре трагедията.
Така смятат и някои от работещите в централата инженери и химици. „Всяко творение на изкуството създава своя собствена реалност. От това, което видях, сериалът е най-близо до реалните събития, но въпреки това е далеч от това, което аз съм преживял“, казва Серхий Мирний, един от работниците в АЕЦ „Чернобил“, изпратени да се борят с разпространението на радиоактивното замърсяване.
„Много от детайлите бяха разлчни. Не се случи по този начин, но атмосферата е пресъздадена“, смята Серхий Парашин. Според някои от бившите работници обаче сериалът на HBO хиперболизира ролята на участници в събитията, които са представени като злодеи, каквито те всъщност не са били.
„Фактът, че един американски, а не руски телевизионен канал ни разказва за нашите собствени герои, е повод за срам, който прокремълските медии явно не могат да преживеят“, пише руският журналист Иля Шепелин.
33 години по-късно – повече въпроси, отколкото отговори
Институциите и организациите, които са търсили причините за експлозията в „Чернобил“ са далеч от версията за саботаж от чуждестранен агент. Експерти от ООН и Института за ядрена енергия на САЩ установяват след инцидента, че взривът в АЕЦ „Чернобил“ е резултат от проблеми в проектирането на ядрения реактор и човешка грешка. Такива са и първоначалните заключения на местните власти, дълго крити от обществото.
Не е ясно колко хора са загубили живота си заради аварията в АЕЦ „Чернобил“. Официалният брой на жертвите е 31 – пожарникарите, които губят живота си от остра радиационна болест в първите дни след трагедията. Оценките за това колко хора са се разболели вследствие от радиационното облъчване се различават значително – различни международни организации свързват смъртта на между 4000 и 93 000 души с аварията край Припят.
През 2018 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че над 20 000 случая на рак на щитовидната жлеза на хора под 18-годишна възраст вероятно са причинени от радиоактивното замърсяване. Не е ясно какъв е общият брой на онкозаболяванията, за които аварията е допринесла.
Евакуацията на района около Припят започва едва 36 часа след взрива. Не са взети предпазни мерки за ограничанане на радиационното замърсяване, пренасяно чрез храната. В други държави от Източния блок, гражданите изобщо не са предупредени за аварията и предпазните мерки, които е трябвало да вземат.