Мило Дневниче, слава Богу тия избори минаха. Такава досада отдавна не ми се е случвала. Наложи ми се даже да стоя в България, да ида и на работа за първи път от две години, но добре че скоро си отивам на Дубай. То аз книги пиша по телефона, държава управлявам по телефона, ‘дет се вика, обаче тая работа с гласуването не се получава така. Ще взема и аз да стана застъпник на електронния вот. Ще внесем с Данчо Цонев закон, и без тва го ползвам като мой говорител.
По едно време даже си виках – аз толкова гласове мога да организирам само с едно щракване на пръсти, че моят ли вот да е важен, ама ме посъветваха да се появя в кампанията. Трябвало да се снимам, да покажа, че хората ме обичат, за да може да напише пресцентърът, че съм от един от най-влиятелните в държавата. И като стана ясно, че ще ходя до България, реших да остана и да гласувам. Един безплатен глас – все е далавера.
Обаче да не се отклонявам. Отново съм избран. Това доказва две неща: първо – изобщо не е вярна приказката „далеч от очите, далеч от сърцето“ – две години никой не ме е виждал, ама ей на, че веднага ме избраха. И второ – логиката, че „ако много искаш нещо, Вселената ще ти помогне да го постигнеш“ си е съвсем вярна. Разбира се, във вселената трябва да имаш няколко медии, главен прокурор и управляваща партия на разположение.
Иначе, комфортен ми е престоят в България. Трябва да призная, че Бойко се беше обадил на Младен от МВР – пратиха ми полицайчета да вардят пред хотела. Иначе по тия баири дето ходих на мойте момчета им стана лошо, ми те в Дубай не са свикнали на планински пътища, завои и чорба. И нек'ва журналистка дойде да ми досажда, ама това е то - олигарсите ги пращат да ме тормозят!
Колкото до партийната работа, дето свърших – видях се с Мустафата. Вика ми - ама ти защо в твоите вестници само Бойко хвалиш. Честно казано малко ме ядоса. И за наказание го накарах в кампанията да се снима с новата ми книга. Тая за Костов. Не че Мустафата може да направи реклама кой знае каква. Ама поне да знае кой е шефът и да преценява на кого как да говори.
Така, де – минаха изборите. Имах грандиозни планове, 'щото толкова провинциална ми се струва българската политика, а аз съм амбициозен. Много исках тоя път да ме пуснат в Брюксел. Ей на, постове се раздават е Еврокомисията – мен Станишев веднъж така или иначе ме е предлагал за шеф на ДАНС, що шефът на ПЕС да не ме предложи и за нещо в Европа? Еврокомисар по правосъдието ще ми е супер. Юрист съм, бях в следствието – с какво е по-значима от мен тая Йоурова?
Даже си викам – ако, дай Боже, това стане, започвам да изкупувам вестници – първо в Белгия, после Франция, Германия...
Звъннах веднага и на Сергей, и на Бойко. На единия му викам да сондира из ПЕС дали ще ме подкрепят – леви и либерали си е чудна коалиция. А на Бойко му казах, че тая Габриел му е ненужна за еврокомисар. И двамата не бяха доволни, ама се съгласиха. Обаче АЛДЕ казаха “не”, та “не”. Мисля да напиша книга за тях.
Иначе, по време на кампанията ми звъня и Сотир. Да сме се видели, да сме поговорели за бъдещите му творчески планове. Бях уклончив. Ако ме бяха оставили тоя път да ида в Европарламента, щях да имам чужбински имунитет и хич не ми трябваше тоя. Добре че бях уклончив, че очевидно сега като ме отрязаха пак ще имам нужда от него. Затова и мъдро му казах “ще видим”. Сега като всичко е ясно трябва да съм по-мил. Ама той не ми се сърди. Не е в позиция, както се казва.
Звънна и Бойко. И то пак по повод на Сотир. Кого сме щели да слагаме на негово място. Чудих се дали да не му дам свобода малко да избира сам. Добре обаче, че бях предвидлив. През цялото време ми светеше, че тия от АЛДЕ могат да ме резнат. И му разправям - чакай сега да минат тия избори и после ще го мислим.
Докато говорих с него звъня и Корнелия. "Ей сега ще видиш - печелим изборите. Вземаме властта и ще си управляваме заедно, нали", ми разправя тя. И веднага почна да говори и тя за мястото на Сотир. И с нея бях уклончив. Ама нищо - и загубила, и спечелила, все като й кажа какво да прави - изпълнява.
Да ти кажа, дневниче, хич не е хубаво да си успял, млад мъж. Всички на теб разчитат. Ей на, ДПС цяла кампания на мен нарече. Викат залагаме на младите. Ама на кого освен на мен – младия, да заложат, бе? На Доган ли? То и него никой не го вижда, ама аз поне реално нещо правя, а той... резонира. Реална работа трябва, затова сме им ние младите.
Като казах реална работа - отидох и до парламета (не е нищо особено, все едно не са минали две години от последното ми ходене на работа). Казах им на репортерите, че се отказвам от мястото си в Европарламента и отаставам български депутат. Почти нищо не ме питаха. Ама така се напрегнах някой олигарх да не ги е пратил да ме провокират, че се обърках, викам – плащаме на младите в Европарламента, а исках “пращаме” да кажа. Тя грешката не е много грешка, ама и някой да я е забелязал. А и да я е чул - после така или иначе аз ще му редактирам текста...
Дълго стана, Дневниче, ама отдавна не бях писал. Хубавото е, че скоро си отивам на Дубай. А имам бая да помисля – до следващите евроизбори трябва да имам поне няколко вестника в Европа. Една-две книги за Ван Баален да издам и другия път ще съм евродепутат.
Сега обаче имам непосредствени задачи – да се разбера с Бойко и Корнелия за наследника на Сотир, че останах само с българския си имунитет...
...
Сатирична рубрика на Полина Паунова. Написаното не е откъс от действителен дневник.