Седмица след свалянето на Тодор Живков през 1989 г. в София се провежда първият многолюден митинг, допуснат от тогавашните власти въпреки факта, че организаторите принадлежат към дисидентските организации. Един от фотографите на това събитие е Иван Бакалов, който във вторник откри изложба със снимките си от 1989 г. в рамките на фестивала "Фотофабрика". В тази публикация за Свободна Европа той напомня атмосферата на онова време и накратко припомня биографиите на основните участници.
...
18 ноември 1989 година. На площад „Св. Александър Невски” се събират между 100 хил. и 150 хил. души, според различни оценки. Организаторите и ораторите на митинга почти съвпадат. Това са видни дисиденти или представители на дисидентски сдружения и организации, описани по-долу.
Западни издания язвително отбелязват, че на опозицията в България й е била нужна седмица, за да организира първия си митинг.
Снимка: Иван Бакалов
Първият опозиционен митинг на 18 ноември 1989 г. изразява главно въодушевление от свалянето на режима на Живков и порив за свобода, призиви за наказване на виновните и за избори. С малки изключения, почти всички оратори са готвили написана реч по 2-3 страници, и я четат, а не произнасят кратко слово. На площада са издигнати отделни лозунги на турци от провинцията с искания за възвръщането на имената им.
Снимка: Иван Бакалов
Митингът гласува вот на доверие на новия генерален секретар на БКП Петър Младенов за срок от една година – вижда се на снимките с вдигнатите ръце на площада. Ситуацията се променя светкавично, само две седмици по-късно на следващия митинг на същия площад оратори си късат публично членските книжки в БКП, атакуват остро новата власт, представители на стари партии и репресирани от режима предявяват искания за съд и отстраняване на новоизбраната власт, заменила Живков.
Остава близо месец до създаването на Съюза на демократичните сили, обединяващ новите дисидентски движения и организации и възраждащи се стари партии отпреди налагането на комунистическия режим.
Снимка: Иван Бакалов
Кои са ораторите на този исторически митинг?
Част от хората, които взимат думата, съвсем наскоро са участвали в първото протестно шествие в София - това на "Екогласност", което е проведено, докато Живков е още на власт. Сред тях са зоологът Петър Берон, философът Александър Каракачанов, актьорът Петър Слабаков. Един от най-активните участници е и Желю Желев, бъдещият президент, а тогава - доктор по философия, изключен от БКП през 1965 г. за немарксистки възгледи в свои трудове. Изселван от София, автор на забранената книга "Фашизмът".
Анжел Вагенщайн (на снимката вляво) и Блага Димитрова. Снимка: Иван Бакалов
Блага Димитрова
Единствената жена оратор на този митинг. Поетеса, писателка с богата литературна биография. Два от романите й „Отклонение”и „Лавина” са филмирани. Има спирани книги, включва се в неформалните сдружения Комитет за защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Една от 12-те поканени дисиденти на закуска с френския президент Митеран в София през януари 1989 г. Става депутат от СДС през 1991 г. и участва в гладната стачка против подписването на конституцията. По-късно става и вицепрезидент на Желю Желев на първите преки избори за президент 1992 г., но подава оставка за несъгласие с неговата политика към СДС. Умира през 2003 г. на 81 години.
Анжел Вагенщайн
Известен сценарист („Звезди в косите, сълзи в очите”, „Гоя”, „Борис I” и др.). Бил е партизанин и антифашист. В края на 80-те години става член на Комитета за защита на Русе, предизвикал сътресения във властта. Поканен е на закуската с френския президент Митеран през януари 1989 г. След митинга постепенно застава на страната на БСП и е избран за депутат от левицата във Великото народно събрание. По-късно се оттегля от политиката. За книгите си „Далеч от Толедо” и „Сбогом Шанхай” получава няколко международни награди. Превеждан на няколко езика. Днес е на 97 години.
Петко Симеонов. Снимка: Иван Бакалов
Петко Симеонов
Доктор по социология, работи в БАН. Един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през ноември 1988 г. Негово интервю в списание за социология със Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, но и учен, борещ се с догматизма на комунистическата система, става повод Михайлов да бъде свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори пред радио „Свободна Европа” срещу режима. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на СДС (либерали), които отпадат на следващите избори. Оттегля се от политиката, занимава се с наука и пише книги. Днес е 76-годишен.
Радой Ралин. Снимка: Иван Бакалов
Радой Ралин
Прочут сатирик, критик на режима, посрещнат е с овации на митинга. Наричат го българският Езоп. През 1968 г. неговата книга „Люти чушки” е спряна от продажби и унищожена. Остава без работа и е забранен за публикуване. По-късно работи като редактор в различни литературни издания и в киностудията в Бояна. Автор на поезия, проза, киносценарии за игрални и др. филми. Никога не влиза в политиката, остава си писател и обществен критик. Един от 12-те поканени дисиденти на закуската с френския президент Митеран през януари 1989 г. Умира през 2004 г. на 81 години. За смъртта му вестник „Таймс” му отделя цяла страница.
Емил Кошлуков (вляво) и Петър Гогов. Снимка: Иван Бакалов
Емил Кошлуков
Към онзи момент студент, току що освободен от затвора, където лежи от 1985 до 1989 г. Осъден е за това, че е разпространявал антисоциалистическа литература. Току-що е основал Независимо студентско дружество, което в следващите месеци ще прави стачки и ще участва в политическия живот. Заминава да учи политология в Калифорния, САЩ. Връща се през 1997 г. и започва да се занимава с политически кампании и обучения. През 2000 г. основава сдружение „Новото време”, заедно с Мирослав Севлиевски, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров и др., и влиза в парламента като депутат от НДСВ. После става директор в ТВ7, в която води коментарно предаване, след това е назначен за програмен директор и и. д. директор на БНТ. Води и коментарно предаване. Днес е 54-годишен.
Петър Гогов
Дълги години политически затворник в Стара Загора и Сливен. Облечен в черно кожено яке, на митинга прави остро изказване и предизвиква леки възгласи и подсвирквания. Месец след митинга е включен в обща група с д-р Константин Тренчев и Велко Вълканов (тогава адвокат, защитник на правата на човека), като хора от опозицията, които се срещат с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър на вечеря в хотел „Шератън”. Отделя се от СДС в маргинални партийни формации. „Дайте ми 500 хиляди гласа и ще въведа ред”, казва в предизборно обръщение на едни от следващите избори. Към края на 90-те изчезва от политическия живот. Днес е 77-годишен.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.