Със скандиране „Искаме европейска Албания“ хиляди протестиращи срещу правителството на Еди Рама се събират в последните дни в Тирана. Част от демонстрантите се изправят срещу сълзотворния газ и водните оръдия на силите на реда с коктейли „Молотов“. Маскирани хора хвърлят предмети по сградата на правителството в Тирана и влизат в сблъсъци с властите.
Протестиращите призовават за оставка на правителството на Еди Рама и нови парламентарни избори.
Антиправителствените протести в Албания започнаха през февруари и бяха възстановени наскоро. Изблиците на насилие вече не са изключение, а властите и протестиращите се обвиняват взаимно кой е прекрачил пръв границата.
Американското посолство в Тирана призова опозиционните лидери да заклеймят насилието и да гарантират, че протестите ще са мирни занапред. Европейският парламент също призова демонстрантите и властите да се въздържат от всякакви форми на насилие.
Защо протестират албанците?
Повод за избухването на протестите в Албания бе корупционен скандал. Разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика и “Гласът на Америка” разкри схема за назначение на близки до управляващата Социалистическа партия на високи постове в системата на затворите в Албания. Тогава премиерът Еди Рама реагира гневно на разкритията и си позволи нападки срещу медиите.
Демократическата партия обвини и министъра от правителството на Еди Рама Елиса Спиропали в конфликт на интереси заради възлагане на обществени поръчки на членове на семейството си.
Кой стои зад протестите?
Зад протестите застана Демократическата партия, ръководена от Лулзим Баша. Малко след избухването на корупционния скандал той обяви, че всички депутати от партията подават оставки, след което застана начело на протестите.
„Тук сме с една мисия – да освободим Албания от корупцията и да направим страната пълноправна част от Европа“, обобщава ролята на опозиционната партия в протестите Баша. Той допълни, че протестите ще продължат докато правителството „държи Албания далеч от Европа“.
Освен това опозицията обвинява управляващите в мащабни изборни манипулации и сътрудничество с огранизирани престъпни групи при последните парламентарни избори, проведени през 2017 г.
Управляващите категорично отричат обвиненията и заявяват, че не възнамеряват да подадат оставка.
А къде всъщност е Албания?
През 2018 г. Европейската комисия и държавите членки на ЕС дадоха принципно съгласие за започване на официални преговори за членство на Албания в Европейския съюз. Кога да стане това обаче се очаква да бъде решено през юни тази година.
Това се случи след продължаващо пет години управление на Социалистическата партия начело с Еди Рама. Правителството му започна реформи, за част от които беше подкрепяно и от опозицията. Страната отбелязва икономически ръст благодарение на тези реформи, бедността бавно намалява, а икономиката става по-конкурентна.
Стандартът на живот в страната обаче остава сравнително нисък. Корупцията остава широко разпространена. През последните години Албания пада в индекса на „Трансперънси интернешънъл“ за усещане за корупция като през 2018 г. се нарежда 99-та от 180 държави - най-ниско от всички страни на Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа.
Не по-добра е и картината за свободата на словото – страната е 82-ра в света в класацията на „Репортери без граници“, а атаките срещу журналисти от страна на правителството и организирани престъпни групи отбелязват своя връх през 2018 г.
През последните години икономическата свобода в Албания се увеличава, но все още е на ниво, по-ниско от това на повечето държави в региона, показва индексът за икономическа свобода на фондация „Херитидж“ за 2019 г. Тя е определена като “умерено свободна“ и се нарежна на 52 място в света. Най-сериозна пречка пред икономическата свобода остава липсата на върховенство на закона.