Седмица преди да падне Тодор Живков в София се провежда първото протестно политическо шествие, каквото градът не познава от повече от 40 години. Участниците в него днес са или забравени, или разлюбени, след като преминават в прокомунистически формации по-късно. Събитието е заснето от много малко фотографи. Един от тях е Иван Бакалов, който днес открива изложба със снимките си от 1989 г. в рамките на фестивала "Фотофабрика". В тази публикация за Свободна Европа той възстановява събитията и накратко напомня биографиите на основните участници.
...
Шествието на движение „Екогласност” на 3 ноември 1989 г. е първата организирана масова улична опозиционна проява по време на режима на Живков. Целта е движението демонстративно да връчи подписка в парламента срещу хидростроителство в планината Рила. „Екогласност” е основано през април същата година. Съпротивата по екологични проблеми по онова време се равнява на политическа съпротива срещу властта.
В България няма стохилядни политически (а не екологически) демонстрации, като тези срещу режима на Хонекер в Източна Германия, няма полицейски кордони и побои над демонстранти по площадите в Прага, нито дисиденти като Хавел в затвора, или драматична история на организации като полската “Солидарност”.
Нагледахме се на многолюдни митинги по площадите след 10 ноември. След като режимът падна. Нагледахме се и на студентски стачки. Но по времето на Живков нямаше нито една студентска демонстрация или акция срещу него и режима. Пълните със студенти зали “Универсиада” или НДК скандираха “Винаги верни на партията!” И се смееха на дебелашките шеги на Тодор Живков, който се изказваше по традиция пред студентите на 8 декември (впрочем ден, в който студенти освиркват цар Фердинанд век по-рано). Заслужаваше веднъж да бъде освиркан и Живков…
Българското дисидентство и съпротива срещу режима е дребна мозайка от събития, която е стимулирана от Горбачов и четене на съветски вестници. Представлявана е от няколкостотин души, някои от които членуващи в по няколко неформални движения и комитети. Изчерпва се с изказванията по “Свободна Европа” на Желю Желев, Марко Ганчев, Блага Димитрова и няколко други спорадични изявления, със следене и разпити на активисти от Клуба за гласност и преустройство, на неколцината от “Подкрепа”, драматичният конгрес на писателите през януари 1989 г., закуската с френския президент Митеран, удостоила като дисиденти 12 български интелектуалци, учени и писатели, Комитетът за защита на Русе, подписи в защита на уволнения редактор на в. “Народна Култура” Стефан Продев, едно драматично партийно събрание в университета, на което май единствено се осмелиха да кажат по-конкретно истината, че “Царят е гол”, ама кой ги чу…
И съвсем в края на режима един бой в градинката пред „Кристал” и шествието на „Екогласност”.
Участници в шествието на "Екогласност" на 3.11.1989 г. На плаката има снимка на Михаил Горбачов. Снимка: Иван Бакалов
В края на октомври 1989 г. в НДК в София се провежда международна среща по опазване на околната среда в държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Това и присъствието на чужди журналисти окуражава „Екогласност” да започне да събира на улицата в София подписка срещу строителство на водосборна каскада за вецове в Рила. Подписката набира популярност, хората се подписват като форма на протест срещу режима. На 26 октомври в градинката пред ЦДНА, до заведението „Кристал”, 22-ма активисти на „Екогласност”, включително известният актьор Петър Слабаков, са прибрани насилствено в коли на милицията на групи по няколко души и са откарани до Южния парк и на други места. Стига се до сблъсъци, счупен е фотоапарът на английски журналист. Без да има социални мрежи, случката се разчува, към градинката започват да прииждат любопитни. Тя се оказва оградена с кордон от цивилни и униформени милиционери, които обясняват на любопитните, че се снима филм, затова е затворено. Активистите на „Екогласност” от следващия ден продължават да събират подписи накрая на Южния парк, където също им пречи милиция, като отклонява хората от алеите, и на други места.
След инцидента в градинката пред „Кристал” българската делегация на международната среща е принудена да дава официални обяснения.
Затова седмица по късно е разрешено мирно шествие на „Екогласност” по площад „Св. Александър Невски”, до парламента, в което участват между 2000 и 3000 души.
Петър Слабаков (вляво) и Александър Каракачанов на шествието на "Екогласност" на 3.11.1989 г. В гръб вдясно: Петър Берон. Снимка: Иван Бакалов
В този ден, малко преди 17 часа, на площада пред храма откъм „Раковски” постепенно се събира народ. Тук освен хората на „Екогласност” са и повечето членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Има и скромен брой представители на профсъюз „Подкрепа”, които се опитват да вдигнат свой плакат, но хората на „Екогласност” възразяват, че това е „наше шествие”. Има и „цивилни природозащитници”, както се шегуват някои от участниците.
Активистите разпъват транспарант „Екогласност – зелена алтернатива” и в първата редица го държат незрящият Петър Стайков, философ и психолог, популярният актьор Петър Слабаков, зоологът Петър Берон, химикът Пирин Воденичаров и др.
Доц. Цветан Кардашев от БАН прочита петиция до парламента, посрещната с ръкопляскания и точно в 17 часа шествието тръгва. В този момент забиват камбаните на храма „Св. Александър Невски” и всичко става особено тържествено. Тълпата запява „Хубава си моя горо” и „Къде си вярна ти любов народна”. Когато шествието стига на стотина метра от парламента, спира, неколцина представители на „Екогласност”, с Петър Берон и Слабаков начело, се отделят и носят подписката вътре, като преминават през заграждения и кордон милиционери. След десетина минути излизат, а множеството започва да скандира „Демокрация, демокрация, ...гласност, гласност”, и постепенно се разотива.
Кои са хората зад транспаранта
Петър Стайков
Изгубил зрението си напълно на 7-годишна възраст, завършил психология в Софийския университет, философ, работил в Института по философия на БАН, активист на „Екогласност”, член на Комитета за защита на Русе, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е депутат от СДС във Великото народно събрание. Подписва конституцията и напуска СДС. В продължение на 10 години е шеф на предприятието на слепите „Успех”, чете лекции в Нов български университет, бил е член на комисия на Европейския съюз на слепите. Днес е 66-годишен, пенсионер.
Димитрина Петрова
Философ, асистент в Софийски университет. От учредителите на „Екогласност” и най-активна в дейността му.
Петър Слабаков
Един от най-популярните български актьори през 20 век. Има 120 роли в киното и телевизията. Бил е доброволец на фронта през 1944 г. Един от учредителите на Комитета за защита на Русе през 1988 г., член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Става председател на „Екогласност” през 1989 г. Един от онези, които малко преди 10 ноември 1989 г. влизат в бой с цивилни милиционери в градинката пред „Кристал” в София, докато „Екогласност” събират подписи. Става депутат във ВНС и подписва конституцията, при последвалото разцепление на СДС остава извън него. През 1997 г. става отново депутат, този път в коалиция с БСП. Умира през 2009 г. на 86 години.
Александър Каракачанов
Един от основателите на „Екогласност. Член е на Русенския комитет и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Назначен е за кмет на София от СДС (1990-1991 г.) в преходния период към демократизиране. Депутат е във ВНС. Става учредител и председател на Зелената партия месец след митинга. По-нататък тя се разцепва и минава през различни коалиции. Присъединява се към СДС (либерали) през 1991 г. и отпада от парламента. През 1997 г. заедно с някои от лидерите на „Екогласност” като Петър Слабаков, Стефан Гайтанджиев, Каракачанов влиза в парламента като депутат в коалиция с БСП. Работи в Института по философия на БАН. Днес е 59-годишен.
Доц. Цветан Кардашев
Съучредител на „Екогласност”, активен природозащитник, работил в института по философия на БАН, автор на множество студии по теми за природа и философия, космос и философия, компютризация и др.
Пирин Воденичаров
Химик, доцент от Химико-технологичния институт София, брат на активиста за граждански права Румен Воденичаров. Един от учредителите и лидерите на „Екогласност”. Става депутат от СДС във Великото народно събрание и подписва конституцията. Умира от рак през 1992 г. на 55 години.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.