Законите, Пеевски, стандартите. Как свободата на словото потъва, според пореден доклад

Карикатура на иранския художник Шарох Хейдари. Детайл.

Свободата на словото в България през 2018 г. е намаляла, което е отражение на цялостната слабост на върховенството на закона. Това е оценката в годишния доклад за устойчивост на медиите на базираната във Вашингтон неправителствена организация IREX, цитиран от Дневник.

Спред доклада „медийната сцена“ в България остава силно разделена между „воюващи лагери“. Направена е констатация, че по-голямата част от населението се осведомява за случващото се основно през трите големи телевизии, а фалшивите новини и агресивната пропаганда са във възход. Медийният конгломерат, формиран около издания, собственост на Делян Пеевски, агресивно напада журналисти и медии, които предоставят критични коментари за правителството и задават трудни въпроси на представителите на властта, пише още в доклада.

В текста се посочва й ръстът на вербалните и физически атаки срещу журналисти от 2017 г. насам. Като пример е посочен случаят, в който вече бившият депутат Антон Тодоров заплаши в ефира на Нова телевизия водещия Виктор Николаев.

Друг голям проблем пред свободата на словото, който е очертан в документа е отслабването на професионалните стандарти. Докладът подчертава, че вече споменатите медийни групи прилагат твърде различни журналистически стандарти в работата си. Акцент е поставен и върху селективното отразяване на новините и темите, които представляват табу.

Все пак в сравенение с 2017 г. България бележи леко подобрение в своя показател за медийна свобода за 2018 г. – от 1.81 до 1.89 пункта. Резултатите обаче остават далеч от най-добрите постижения на страната, регистрирани през 2007 г. През 2018 г. България попада в категорията „неустойчива смесена система“ за медии и журналисти, която е предпоследната по качество категория.

Докладът обръща внимание и на изводите от последния мониторингов доклад на Европейската комисия, в който бе заявено, че влошаването на медийната среда в страната се дължи на липсата на обществен достъп до информация, недостатъчната прозрачност и отчетност.