Висшият съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата от години отказват да се занимават с твърденията за влиянието на депутата от ДПС Делян Пеевски върху ключови кадрови въпроси в съдебната система. Дори и когато те идват от действащи магистрати, заемали отговорни постове.
Такъв беше случаят с бившия председател на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов преди 5 години. Впоследствие ВСС и прокуратурата отказаха да се занимават и с твърденията за връзки между Пеевски, главния прокурор Сотир Цацаров и тогавашния председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, прозвучали в записите от "Яневагейт".
Сега свидетелство в тази посока дойде и от бившия председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов. Това стана по време на конференцията „Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“, организирана от Инициатива „Правосъдие за всеки“ и гражданско движение БОЕЦ миналата седмица.
По думите на съдия Лалов, изборът му за титулярен председател на СРС е станал възможен едва след среща с тогавашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, организирана от Янева. На този разговор обаче се е появил и самият Пеевски, с когото Колев споделил кой е Лалов и какъв е поводът за срещата им.
Your browser doesn’t support HTML5
„Попита – какво става тук? Те му обясниха – ами тук сме се видяли, за да обясни това момче, каза Георги Колев, за своята концепция и евентуално да получи подкрепа и от мен. Аз знаех, че избор без подкрепа от лошите, няма да има, невъзможно е. В този момент този корпулентен политик, твърде известен, знаете, каза – ама да не стане така, и сега цитирам – да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган“, разказа публично съдия Лалов преди седмица.
Случайно или не обаче, думите му не предизвикаха никаква реакция от страна на ВСС. Доколкото в свидетелството на Лалов нямаше данни за някакво престъпление, съветът е единственият орган, който би могъл да проучи този случай и поне да реагира, предвид факта, че по закон е призван да отстоява независимостта на съдебната власт.
Пенгезов, „Доганчо“, „Делянчо“ и главният прокурор
По подобен начин членовете в предишния състав на съвета отказаха да чуят споменатия от Пеевски в срещата му с Лалов бивш председател на САС Веселин Пенгезов. Именно той бе първият действащ магистрат, който описа пред медиите връзка между почетния председател на ДПС Ахмед Доган, депутата и медиен магнат Пеевски и главния прокурор Сотир Цацаров.
„Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главния прокурор. Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против“, заяви Пенгезов пред медиите на 26 юни 2014 г.
Въпросното "твърдо ядро" тогава неизменно следваше позициите на Цацаров и Колев по всеки кадрови въпрос, поставен на вниманието на съвета. Повод за коментара на Пенгезов пък бе отхвърлената от мнозинството във ВСС негова кандидатура за втори мандат начело на Софийския апелативен съд.
Предисторията на участието му в този конкурс обаче включваше и повдигнати от прокуратурата обвинения, по които все още няма постигнато крайно съдебно решение. Заедно с председателя на Военно-апелативния съд Петър Петков и началника на кабинета на бившия премиер Пламен Орешарски – Мария Дивизиева, Пенгезов бе разследван за злоупотреби по европейски проект.
Обвиненията им бяха повдигнати през април 2014 г., като тогава апелативният съдия веднага обяви, че целта на този ход е да блокира преизбирането му за втори мандат начело на САС.
Този случай стана повод Пенгезов многократно да атакува ДПС, като година по-късно дори обяви, че движението го е обрекло на „гражданска смърт“. В крайна сметка ВСС го възстанови на работа като съдия през ноември 2016 г., а от своя страна той спря да говори публично по тези въпроси.
Историята за срещата между Пенгезов, Пеевски и Доган, разказана от Методи Лалов, обаче за пръв път вижда бял свят. Предстои да разберем дали поне някой от настоящите членове на ВСС би се решил да повдигне въпроса – с чия подкрепа всъщност се избират председателите на най-важните съдилища в страната?
Неуспешният призив на ССБ по случая "Пенгезов"
Мълчанието на ВСС по повод всички твърдения, отправени в публичното пространство от Веселин Пенгезов, включваше дори и данни за директно въздействие върху работата на съда. По този повод тогавашният УС на Съюза на съдиите в България (ССБ) призова през 2014 г. съдебните кадровици да се занимаят със случая, но и това не провокира тяхната реакция.
"Висшият съдебен съвет има законоустановено задължение да осигурява независимостта на съдебната власт. От това произтичат и правомощията му активно да се противопоставя на всякакви опити за упражняване на въздействие върху органите на съдебната власт по повод на упражняване на техните функции. Длъжен е да осигурява и така наречената "вътрешна независимост" като взема мерки да не се оказва влияние от страна на административни ръководители върху вътрешното убеждение на съдиите и прокурорите при решаването на възложените им дела и преписки", опитаха да обяснят от ССБ на членовете на съвета.
Съдийската организация подчерта във въпросната си позиция от 2014 г. и, че "особено безпокойство будят твърденията на председателя на Софийския апелативен съд, че за да се предотврати преизбирането му в полза на друг предварително фаворизиран кандидат, се използва държавното обвинение – чрез предприемане на процесуални действия по висящо досъдебно производство".
"Затова компетентните държавни органи – Висшият съдебен съвет и прокуратурата, дължат убедителен и своевременен отговор, доколкото съмнения за легитимността и законността на тяхната дейност са споделени пред обществото от заемащ висша административна длъжност магистрат."
Вижте също Връзката Пеевски-Цацаров-СГС: сигналът до ЕК, предшестващ ареста на Ченалова