Авторитарните режими насърчават омразата срещу журналистите, която често преминава в насилие и физическа саморазправа. Все повече управляващи заглушават критични гласове чрез съдебни дела и налагане на контрол над финансирането на медиите.
Това са най-сериозните проблеми пред свободата на словото по света, очертани в новия доклад на „Репортери без граници“.
България отново заема 111-о място в класацията, последно от страните членки на Европейския съюз и държавите на Балканския полуостров. Неефективната съдебна система и корупцията отново са посочени като ключови пречки пред свободата на словото. Контролът на олигарси и политици върху медиите също е основен проблем, а като пример за монополизиране на пазара е посочена концентрацията на медии в ръцете на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски.
Място в доклада на международната неправителствена организация намира арестът на двамата журналисти Димитър Стоянов от сайта „Биволъ“ и Атила Биро от румънската платформа RISE Project край Радомир по време на тяхно разследване за злоупотреби с европейски фондове.
Вижте също Полицейски произвол и дискриминация: Държавният департамент за човешките права в БългарияБългария присъства в индекса като една от страните в ЕС, където през 2018 г. беше убит журналист. Става дума за Виктория Маринова от Русе, чието убийство според резултатите от резследването обаче не е свързано с работата й като репортер и водещ в русенската ТВН.
„Журналистите в България са атакувани както от организирани престъпни групировки, така и от властите, които насърчават атаките срещу тях, вместо да ги защитават“, пише в доклада.
Съдебни дела и отказ от финасиране
В цяла Европа свободният глас на журналистите е заглушаван най-често чрез съдебни дела и липса на финансиране. Такъв е случаят в Полша, където журналисти от опозиционния в. „Газета Виборча“ са заплашени от затвор, защото в свое разследване обвързват лидера на управляващата партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински с незаконни строежи. Друг журналист пък бе съден във военен съд заради разкритията му за връзки между министъра на отбраната на Полша и руски организирани престъпни групи.
В Черна Гора разследващият журналист Йово Мартинович, който работи по теми, свързани с организирана престъпност, беше осъден на 18 месеца затвор от съд в Подгорица въпреки доказателствата, които той предостави, че контактите му с лица от престъпния свят са във връзка единствено с разследванията му.
Властите в Румъния пък подлагат на натиск журналистите от RISE Project да разкрият източниците си на информация. Предлог са законови промени, въведени според управляващите с цел да се приложат разпоредбите на европейския регламент за защита на личните данни (GDPR). Подобни промени бяха приети и в България в Закона за личните данни, което предизвика остра обществена реакция.
Вижте също Намордник за медиите?Най-опасният враг: мафията
Сред най-опасните врагове на разследващите журналисти са организираните престъпни групи и представители на бизнеса. Такъв е заподозреният за поръчител на убийството на словашкия журналист Ян Куцияк.
Вижте също Мъж е обвинен като поръчител на убийството на словашкия журналист Ян КуциакВластите обаче отказват да защитят журналистите от атаките и така стават съучастници, става ясно от доклада. Такъв е случаят в Италия, където министърът на вътрешните работи Матео Салвини заплаши да свали полицеската охрана на разследващия журналист Роберто Савиано, който е заплашен със смърт от един от най-могъщите мафиотски кланове в страна – неаполитанската Камора. Причината е, че Савиано публично изразява критично отношение към министъра.
Медиите като рупори на партийна пропаганда
Често управляващите в европейски държави използват държавните медии за партийна пропагадна, пише също в доклада. Тази тенденция е особено видима в Полша, пише в доклада на „Репортери без граници“.
Управляващите в няколко европейски страни категорично отказват да контактуват с представители на опозиционни медии. Такъв е случаят в Унгария, където репортери от медии, които не са „лоялни“ към управляващата партия „Фидес“ на Виктор Орбан, не са допускани до пресконференции.
Отличниците и проблемните
Едва в 24% от 180-те включени в индекса държави, медийната ситуация може да бъде определена като добра или задоволителна. В предходния доклад те са 26%. Проблематично е положението в 37%, а лошо или много лошо – в 40% от страните.
Дори в държавите на водещи позиции се срещат проблеми – в Швеция, която заема трето място, проблем пред работата на журналистите е онлайн тормозът и заплахите, които получават заради работата си. В Холандия, която е на четвърто място в класацията, двама журналисти, разследващи дейността на организирана престъпна група, живеят в продължение на месеци под постоянна полицейска охрана заради заплахи за живота им.
Най-значително подобрение е отбелязала Етиопия, където след смяна на режима всички журналисти, които са в затвора по политически причини, са освободени. Тя отбелязва напредък с 40 места в класацията и вече заема 110-о място – над България. Подобни са причините за подобряването на ситуацията в Гамбия (напредък с 30 места до 92-ро).
Значителен спад в класацията отбелязват авторитарни режими като Венецуела (148-мо място), където журналисти са арестувани и физически тормозени от властите, и Русия (149-а позиция). Сред методите на Кремъл за заглушаване на свободното слово са арести и дела срещу журналисти, както и драконовски закони за налагане на пълен котнрол над комуникацията в интернет. Саудитска Арабия също пада в класацията след жестокото убийство на колумниста на „Вашингтон пост“ Джамал Кашоги в саудитското посолство в Турция, за което обвиняеми са близки до престолонаследника Мохамед бин Салман.
В целия свят политически лидери все по-открито изразяват враждебност и пренебрежение към работата на журналистите, което подтиква към актове на институционален тормоз и физическо насилие, пише в доклада. Пример за това е САЩ, където президентът Доналд Тръмп непрекъснато атакува медиите и журналистите. Миналата година стрелец уби петима души в редакцията на местен вестник.
Мексико е определена от „Репортери без граници“ като най-смъртоносната страна за журналисти: само през 2018 г. са убити 10 репортери.
Най-много професионални журналисти в затвора пък има много по-близо до нас – в Турция. Медийната ситуация в страната се влошава непрекъснато след неуспешния опит за преврат през 2016 г., който развърза ръцете на президента Реждеп Ердоган да праща журналисти зад решетките.