Килиан Клайншмид тъкмо е разбрал, че българската армия може да се включи в опазването на границата с Гърция. Като човек, чийто живот е минал в редица хуманитарни мисии по света, казва, че гледа на тази идея с насмешка. От няколко седмици новините от южната ни съседка не са добри. Стотици мигранти започнаха да се събират в импровизиран лагер край Солун и се готвят да потеглят към границата със Северна Македония.
“Имам усещането, че всичко е провокирано от сили, които не искат Европа да успее. Това са тъмни сили, които искат да се върнат към политиката от мрачното минало, към разделението, към популизма и крайния национализъм. Нищо против национализма, но крайните му измерения са опасни”, коментира в интервю за Свободна Европа Клайншмид. Това е второто му посещение в България. За първи път идва тук през 2015 година, точно в разгара на бежанската криза. Сега е част от програмата на Фестивала на идеите за Европа, който се провежда в Червената къща в София.
Килиан Клайншмид пред Свободна Европа
Различен поглед към бежанската криза
Клайншмид е едно от най-големите имена в хуманитарната сфера. През 2013 г. поема управлението на най-големия лагер за сирийски бежанци в света - „Заатари” в Йордания. За няколко години успява да го превърне от огнище на престъпност и хаос в модел за успешно и иновативно управление. Лагерът, първоначално планиран за 60 хиляди души, става петото по големина населено място в Йордания. В биографията на германеца са и редица мисии на ООН в най-горещите точки по света, сред които Судан, Сомалия и Конго.
“Чувството за страх и несигурност преобладава сред населението в Европа от самото начало на бежанската криза”, казва Клайншмид. “Затова е нужен различен наратив и различен начин за справяне със ситуацията”. Бившият съветник по бежанските въпроси на правителство на Австрия не споделя метода със затварянето на границите, защото “миграция е имало в миналото, има я днес, ще я има и утре".
Пред публиката в Червената къща Клайншмид припомни, че миграцията често е принуда и идва в резултат на конфликти, водещи след себе си загуби и страдание. Казва, че развитите общества не правят достатъчно за кризисните региони по света. “Не можеш да направиш един човек в Африка щастлив с малко вода и пилешко месо. Хората трябва да бъдат част от световната икономика.“
Миграцията като ресурс
“Да, трудно е да събереш две различни култури. В крайна сметка обаче в историята сме се справяли.” Според Клайншмит схващането, че всички мигранти са бедни и имат нужда от благотворителност, е погрешно. По думите му светът днес до голяма степен е резултат от миграцията, затова обществото трябва да изисква от властимащите да правят отговорна политика за миграцията, вместо да я използват за всяване на страх и обслужване на своите партийни търсения.
“Миграцията е еволюция, промяна към по-добро. Никой не казва, че трябва да я приемем без да я контролираме. Напротив, можем да се възползваме от нея. Случилото се в Европа трябва да ни служи за пробуждане, за да си дадем сметка, че миграцията дори ни е необходима. Скоро ще станем свидетели на отчаяна нужда от работна ръка. Бизнесът и Европа като цяло се нуждаят от милиони работници.” Клайншмид е привърженик на идеята за управление на миграцията и за политики, които да позволят на бежанците да са полезни за обществото. “Миграцията е ресурс”, твърди той.