Каква ще е политическата съдба на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов? Това е най-често задаваният въпрос в последните няколко дни. Ще остане ли в парламента, след като оставки подадоха членовете на изпълнителната власт, сдобили се с апартаменти на по-ниски цени от пазарните? Ще продължи ли да ръководи предизборния щаб на ГЕРБ? Предстои ли вътрешен конфликт в управляващата партия?
Въпросите са важни, но най-големият проблем зад тях е съвсем друг - властовият модел в България. Модел, който отдавна е описан като комбинация от търговия с влияние и корупция.
За журналистите
Поради ред причини в България повечето медии забравиха, че тяхната роля не е да показват политиците, а да информират за тяхната дейност. Убиването на българската журналистика – методично и понякога с благовидни обяснения, а друг път с европейски средства, раздавани от правителството, доведе дотам, че в България вече един единствен източник на информация и това е самата власт.
Усетили, че медиите не са на тяхна страна, гражданите попържат наред и политиците, и отразяващите ги, защото знаят, че в отношенията между тях има нещо сбъркано и нечисто. И обществото просто спира да слуша. Защото, който и да му говори от „телевизора“, той ще е един от онези, които са в съглашателство. И защото скандалът (ако изобщо има такъв) ще заглъхне за три дни.
За скандалите
Точно така заглъхна скандалът "КТБ", който от „най-големият обир на десетилетието“ бързо се превърна в „мега дело“ срещу „банкер-беглец“ и никога не бяха разнищени други връзки. Като тази с Делян Пеевски например.
Така от „гьол“ и „черна финансова дупка“ проектът АЕЦ „Белене“ започна отново да изглежда перспективен за българското правителство. А Красимир Първанов нямаше проблем да е във властта заради онзи скандален „Анекс 12“, а за "евтин" апартамент от „Артекс“ трябваше да си отиде.
Заглъхваха големи скандали, не просто загатващи за търговия с влияние, а доказващи връзки между политическа, икономическа и съдебна власт. Тихо потъваха аферите “Батко и Братко“, „Ало, Ваньо“, „Яневагейт“, ТЕЦ "Варна" и консултанта-хидролог, „Красьо Черния“ и разкритията за магистрати, придобили като „крайно нуждаещи се“ право на строеж на преференциални цени на хотели по черноморието.
Липсата на обществена реакция научи управниците, че всяко чудо минава за три дни. А ако скандалът е много голям – за три седмици.
За отдавна известните отговори на днешните въпроси
Големият проблем не са преференциалните цени, на които властта пазарува имоти. Главното е осигурявала ли е тя от своя страна преференции срещу въпросните ниски цени? А на този въпрос има отговор още през ноември 2017 г. в електронното издание "Медиапул", където е описано как „Артекс“ се възползва от поправка, прокарана от ГЕРБ в Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да продължи строежът на небостъргача „Златен век“ в София. Фактите са изнесени още тогава - писмо от МРРБ, което тълкува закона и описание на това как този закон се прилага със задна дата, въпреки всяка правна и житейска логика. В резултат се проведоха малобройни протести. И скандалът заглъхна.
Чак когато на сцената идва един апартамент, темата за търговия с влияние отново става актуална. А през 2017 г. скандалът се превръща в поредната новина. Точно като КТБ, АЕЦ "Белене", ТЕЦ "Варна", "Ало, Ваньо", "Яневагейт" и т.н.
Кога идва гневът
Сега събирателният образ на българина се ядоса, че друг, а не той самият, е купил имот евтино. Че друг, а не той самият, се облагодетелства. И се ядоса.
Макар и пламнал от искра, този гняв е трупан с години. По тази причина големият въпрос сега не е просто за политическото бъдеще на Цветанов, а за политическото минало на ГЕРБ, БСП, ДПС и останалите, които позволиха да се случи всичко това.
Другият въпрос е за границите на позволеността и докога те ще бъдат широки. Отговорът е лесен - докато събирателният образ на българина се ядосва от това, че някой купува имот по-евтино от него, и дори не забелязва как институциите са превърнати в добре смазана машина за лобизъм.