За него знаем малко, но за филмите му пише в учебниците. Той е човекът, който пръв снима комунистическите лагери и пръв показа историята на горяните – съпротивителното движение срещу комунизма, активно през 40-те и 50-те години. Това са само два филма от общо стоте, които е снимал Атанас Киряков. Днес той навършва 80 години.
Роден е във Варна през 1939 г. Завършва кинорежисура в Париж през 1963 г. След завръщането си в София работи в единствената телевизия, а от 1970 до 1982 работи в студията, която произвежда научно-популярни и документални филми. Преди падането на комунистическия режим е автор на няколко филма на екологична тема, сред които „Да спасим въздуха“ (1977), който има противоречива съдба – хем получава награда, хем не е излъчван в последвалите 20 години.
Но онова, което му дължат авторите на днешните учебници по история, е свързано най-вече с филмите му, заснети в условията на свобода. През 1990 г. той показва как за първи път на остров Белене отиват да се поклонят бившите му лагеристи. Към тази дата са минали години от освобождаването им, но някои от тях все още не са разказали на близките си къде точно са били интернирани и в какви условия са живели. „Страхуваха се да не би децата им да тръгнат да си отмъщават и впоследствие да повторят съдбата на родителите си“, разказа Киряков пред БНТ.
Филмът „Оцелелите. Лагерни разкази“ и до днес предоставя най-пълната видеокартина на една от най-мрачните страници в българската история.
Подобен е и приносът на филма „Горяни“ (2011), но с една съществена разлика – ако филмът за лагерите разказва за първи път наглас една история, обсъждана дотогава само шепнешком, то „Горяни“ разкрива една напълно непозната картина, за която откъслечно са писали само няколко историци – тази на потулваното съпротивително движение срещу комунизма. След дългогодишни усилия на обидно малко хора, наскоро Министерството на образованието реши, че историята на горянското движение ще се изучава в училище.
Атанас Киряков в дома си.
Ако питате самия Киряков, той изобщо не смята, че с този исторически принос приключва дългът му към публиката. 80-ият му рожден ден го заварва в очакване на нови снимки. Този път ще става дума за жена, избягала накрай света от кошмарния спомен за изтезания в Държавна с игурност – искали да я накарат да им сътрудничи.