Иван Кехайов е студент на 22 години. Разказва, че когато е бил на 19, е провел един от най-трудните разговори в живота си. Казал е на родителите си, че е гей. “Те реагираха сравнително положително, за което съм изключително благодарен”.
С него се срещаме на едно от малкото места в България, на които свободно и открито се говори по тази тема. Наричат го "Рейнбоу хъб" - защитено пространство за ЛГБТИ хора. Не всички младежи с подобна история имат късмета на Иван, споделя социологът Лилия Драгоева от фондация “Билитис”. Организациите, които се борят за равни права на хората от тази общност, често помагат на тийнейджъри, които при разкриване пред близките си, са били изхвърлени от домовете си.
Your browser doesn’t support HTML5
65% от българите не искат гей съседи
“Тъжното е, че в един момент свикваш с нападките. Спира да ти прави впечатление и смяташ, че е нормално хората да те сочат с пръст и да ти се присмиват по някакъв начин”, разказва Иван, който се е преместил в столицата от Стара Загора. “Особено трудно ми беше в училище, защото там бях обект в най-голяма степен на такива нападки. За един тийнейджър е много трудно да се защити”.
Иван Кехайов
Поводът за тези коментари е национално представително проучване от 2018 година, според което отношението към ЛГБТИ хората в България се е влошило. Социолозите сравняват данните от изследването, проведено в периода 9 август - 11 септември 2018 г., и Европейското социално изследване от 2008 година.
Данните от настоящото проучване сочат значително влошаване на нагласите. Днес над 65% от хората не желаят хомосексуални хора за съседи. Тези резултати са по-негативни дори от 1999 година, когато делът на българите, които не се чувстват комфортно да имат гей хора за съседи, е бил 54%.
“Като цяло се наблюдава процес на отдалечаване на човеците в българското общество, но проблемът се изостря, когато стигнем до определени групи”, коментира Драгоева. Според нея речта на омразата е изиграла решаваща роля за промяната на нагласите.
“Не само реч на омразата към ЛГБТИ хората, но и към всякакви други хора - бежанци, роми, мигранти, хора с увреждания. Има регрес и по отношение на близостта и подкрепата на жени, жертви на домашно насилие.”
Едва 38% от българите биха реагирали, ако станат свидетели на нападение над гей двойка мъже. 39 на 100 биха се намесили, ако нападнат е транссексуален човек и 47 на 100, ако става въпрос за двойка хомосексуални жени, показва проучването.
“От данните си личи, че българите са по-толерантни към лесбийките, отколкото към гей мъжете или транссексуалните хора”, коментира социологът Лилия Драгоева.
Според Европейското социално изследване, между 2006 и 2008, отхвърлянето на правото на ЛГБТИ хората да живеят живота си както преценят, достига своя връх - 30% от общото население. През следващите четири години делът на неприемащите намалява до 18%. Тази тенденция обаче се оказва нестабилна. Настоящото проучване показа ново увеличение, при което делът на отхвърлящите достига 25% от общото население.
Лилия Драгоева - социолог
Това, за което липсват данни, са престъпленията, извършени по хомофобски и трансфобски подбуди. Причината е, че според българското законодателство такива не съществуват.
“Ако законът не предвижда такава кутийка, и при най-доброто желание на служителите в полицейските управления, те няма как да класифицират такова престъпление”.
Така информацията за подобни престъпления не достига до институциите, което превръща проблема в невидим. Жертвите рядко докладват заради страха от стигмата. По думите на Драгоева хората “не събират смелост да докладват и заради липса на доверие в системата, а и законът не третира подобни случаи със същата тежест като тези на верска или расова основа”.
Докато според държавата няма нито едно престъпление, извършено по хомофобски подбуди, доброволци сами събират данни. Миналата година по свои канали ЛГБТИ организациите са регистрирали 70 случая. Фондация GLAS поддържа платформата tolerantni.com, където всеки, който е бил жертва или е станал свидетел на подобни престъпления, може да докладва. “Това е за статистика, която ние се опитваме да събираме, за да си дадем сметка за мащаба на това явление.”.
Иван пое риска да застане с лицето и името си, въпреки че до момента е споделил само с най-близките си. „Да бъдем видими, за да стане ясно, че ние сме само още една част от обществото, което е съставено от много личности. Със сигурност няма да е лесно, но според мен това е начинът.“, коментира студентът. Лили Драгоева пък припомня един от девизите, с които тяхната общност се обръща към хората: „Внимавай кого мразиш, защото може да се окаже, че е някой, когото обичаш.
*Националното представително проучване е проведено в периода 9 август - 11 септември 2018 година от ТНС ББСС сред извадка от 1000 души, по поръчка на Фондация GLAS.