Миналата седмица България влезе в световните новини, след като САЩ обвиниха Ружа и Константин Игнатови за организирането на финансова пирамида с цел измами с криптовалута и пране на пари. Става въпрос за дейността на мрежата от компании, стоящи зад името OneCoin – едноименната българска криптовалута, донесла на основателите си милиардни печалби през последните години.
33-годишният Константин, поел бизнеса след изчезването на сестра си в края на 2017 г., бе арестуван на 6 март на летището в Лос Анджелис. Ружа пък, която вече е популярна с прозвището си „Криптокралицата“, все още е в неизвестност и се издирва.
Вижте също "Вземи парите и бягай". САЩ арестуваха българин за пирамида за 4 млрд. долараУспоредно с американското разследване, OneCoin е обект на засилен интерес и от страна на Германия от повече от 3 години. В тази връзка в началото на миналата година специализираната прокуратура проведе над 20 обиска, претърсвания и изземвания в София и разпита над 50 свидетели по поръчка на германските си колеги.
Българската (липса на) реакция
Тогава зам.-главният прокурор Иван Гешев свика специална пресконференция, за да се похвали, че германците са останали доволни от нашето съдействие. Другото му послание бе, че ако OneCoin действително е пирамида, то тя е твърде високотехнологична за българските разследващи.
„В България определено не е криминализирана такава дейност, а най-малкото за да се свърже с някакъв текст от закона – Наказателния кодекс (НК), трябва доста сериозна и многогодишна дейност. Най-малкото и това нещо е за пръв път – такъв тип нещо... Част от тази дейност е високотехнологична, част от тази дейност е свързана, обхваща много държави в целия свят. Така че, нормално е, тя представлява трудност не само за българското правораздаване", заяви Гешев на 19 януари 2018 г.
Свободна Европа попита специализираната прокуратура дали към днешна дата OneCoin e обект на разследване в България, но отговор все още няма.
Как се изкарват над 3.3 млрд. евро
За разлика от българското държавно обвинение, американските власти не пестят информация по случая. Непосредствено след ареста на Константин Игнатов, на сайта на правосъдното министерство на САЩ бяха публикувани официални данни от разследването. Сред които доклад на специалния агент на ФБР Роналд Шимко, документирал цялата дейност на OneCoin.
Според данните, от края на 2014 г. (криптовалутата е създадена през април същата година – б.а.) до третото тримесечие на 2016 г. OneCoin генерира 3.353 милиарда евро приходи от продажби и 2.232 милиарда евро чиста печалба.
„Документите показват, че приблизително 60% от тези приходи са от членове на OneCoin, пребиваващи в Китай, около 18% от Европа, 15% от Австралия, а другите – от останалата част от света; според документите, приблизително 3% от тези приходи са от инвеститори в Северна Америка и Карибите. Имейл, изпратен от топ промоутър на OneCoin в САЩ до ръководството на компанията на 29 декември 2016 г., информира, че членовете на OneCoin в САЩ са превели общо около 50 млн. евро към банковите сметки на OnеCoin.“
$1.2 млрд. в инвестиционни фондове
От ФБР посочват още, че са установили близо 1.2 млрд. долара в инвестиционни фондове на OneCoin, „значителна част от които са били изпрани през финансови институции в поне 21 различни страни, като Хонконг, Сингапур, САЩ, Кайманските острови, Ирландия и Грузия“.
Засечени са множество трансакции, „от които са се облагодетелствали лично Ружа и втория съосновател“, чието име не се споменава. Според в. „Капитал“, който пръв писа за съмнителната дейност на OneCoin, става дума за един от първоначалните партньори на Ружа Игнатова – Себастиан Грийнууд.
„Боклучавата“ криптовалута
Основната разлика между OneCoin и най-популярната криптовалута Bitcoin е, че българската не може да се „копае“ и търгува свободно, както другата, а тези дейности са централизирани и минават изцяло през компанията, създадена от Ружа Игнатова. Според схемата, описана от ФБР, инвеститорите купуват т.нар. пакети за търгуване на цени от 110 до 55 500 евро, срещу които впоследствие получават комисионни от между 10% и 25% от тяхната стойност.
Само 60% от комисионните, платени на инвеститорите, обаче могат да се обърнат в кеш. Останалите 40% са депозирани в техните „търговски сметки“, като могат да се ползват само за купуване на още криптовалута или „жетони“, твърдят американските разследващи.
През лятото на 2014 г. те проследяват имейл кореспонденция между Ружа и другия съосновател на компанията, в която криптовалутата е определена като „боклучава“.
Който е алчен, ще участва с $5000
„Твоят основен аргумент при продажбите е: след 2 подялби (на печалби) инвеститорът прави от 5000 – 25 000 долара. Трябва да можеш да го продадеш. Добавих и допълнителен бонус за всички членове, които се включват към предварителните продажби – те могат да участват в 3 подялби. Което означава, че те ще могат да умножат по 10 инвестицията си. 2 подялби умножават по 5 парите ти. Така че, който е алчен, ще участва с 5000 долара“, пише още Игнатова на своя бизнес партньор.
„Този имейл показва, че Ружа е разработила неустойчивата компенсационна структура на OneCoin с цел да привлече хората да инвестират в пакети за търговци на OnеCoin, включвайки фалшивото обещание, че инвеститорите ще имат петкратна или десетократна възвращаемост на инвестицията си”, твърди специалният агент на ФБР Роналд Шимко.
„Вземи парите, бягай и обвинявай някой друг за това“
Американските власти цитират и друг имейл, изпратен от Игнатова на съоснователя на OneCoin през август 2014 г. В него българката описва стратегия за излизане от бизнеса, в която първата опция гласи следното: „Вземи парите, бягай и обвинявай някой друг за това“.
Можем да манипулираме обмена
Според ФБР „противно на публичните презентации на компанията, стойността на OneCoin се определя вътрешно и не се основава на пазарното предлагане и търсене“. Цитирани извадки от още няколко имейла. През март 2015 г. Игнатова пише: „Можем да манипулираме обмена, като симулираме някои колебания и ценообразуване в рамките на деня”. Според ФБР това е доказателство, че двамата манипулират цената на криптовалутата, за да създадат погрешно впечатление, че „стойността ѝ се колебае въз основа на търговията“.
През август 2015 г. Ружа определя и конкретните цели на цялата схема: „Търговия с монети, стабилна размяна, винаги затваряме при висока цена в края на деня и отваряме на следващия ден с висока цена. Това изгражда доверие – умелата манипулация ги прави щастливи“. Този цитат е обяснен в обвинението на брат ѝ като доказателство за плана на съоснователите на компанията „да заблудят инвеститорите, че OneCoin е добра инвестиция“.
„Всъщност ние не копаем, а говорим глупости на хората“
Година по-рано, съоснователят на OneCoin предлага на Ружа да накарат хората да мислят, че „копаят“ OneCoin, разменяйки свои жетони за българската криптовалута: „Тази история е добра, защото хората няма да пощуреят и да опитват да продават жетони постоянно“.
„Т.нар. „копаене“ на жетони е познато в индустрията и е лесна за продаване история“, пише съоснователят на Игнатова. В отговор, тя заявява: „Всъщност ние не копаем, а говорим глупости на хората“.
ФРБ губи следите ѝ след октомври 2017 г., когато тя лети от София за Атина. Пътуване, определено от американските власти като „необичайно“. Те дори имат подозрения, че Ружа се е възползвала от теч на информация, за да избегне евентуален арест. От тогава тя не се е появявала нито публично, нито във виртуалното пространство и представителните ѝ функции са поети от брат ѝ Константин.
От декември 2017 г., той се появява на различни събития на компанията в Тайланд, Сингапур, Колумбия, Аржентина, Бразилия, Парагвай, България, Франция и Испания. Според ФБР на тях Игнатов прави „заблуждаващи презентации пред инвеститорите за структурата, стойността и бъдещето на OneCoin“.