България и Северна Македония имат различен разказ за общо четири големи събития в общата си история. Това установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни. Разликите не винаги са драстични. Предлагаме ви поредица от 4 публикации, посветени на различния прочит на историята, който се предлага в училищата на двете страни.
Кирил и Методий са представени почти еднакво в българските и македонските учебници. И на двете места е заложен един и същи израз, с който се описват двамата братя: те са "славянски просветители".
И двете страни обаче са вложили в учебниците и национален нюанс. В югозападната ни съседка учениците учат, че създадената писменост е славянска, но понякога може да се види и твърдението, че езикът, който са кодифицирали двамата братя, е този на „македонските славяни“. У нас пък, където също се казва, че езикът е този на славяните, ролята на Първата българска държава е представена главно в контекста на мисиите на учениците на Кирил и Методий.
Your browser doesn’t support HTML5
Кирил и Методий между България и Северна Македония
Къде са братята Кирил и Методий в историята на България и Македония?
За учениците в България и Македония братята Кирил и Методий са създатели на славянската писменост. В учебните програми и в двете страни е заложено да се преподава, че те са значими фигури за всички славянски народи. В учебниците и в двете държави пише, че двамата братя произхождат от Солун.
„Изнамирането, приложението и първоначалното разпространение на славянската азбука и книжнина е дело на братята Константин-Кирил Философ и Методий.“ Това е записано в българския учебник по История и цивилизация за 11 клас за братята Кирил и Методий.
„Разбира се, казва се, че те са родени в Солун“, обяснява Христина Михайлова, учител по история в 127 СУ „Иван Денкоглу“. „В самия учебник пише и аз подчертавам пред учениците, че Методий е запознат със славяните, защото е назначен за управител на един славянски административен район във Византия. Кирил пък има много добро за времето си образование, завършва Магнаурската школа.“
Етнически нюанс?
Кой ще решава историческите спорове между България и Северна Македония?
Историческите спорове между Северна Македония и съседните й държави дълго време бяха пречка по пътя на страната към Европейския съюз и НАТО. След като спорът между Скопие и Атина за името на бившата югославска република беше разрешен, страната продължи пътя си към евроатлантическа интеграция.
Разрешаването на споровете между България и Северна Македония е поверено на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан през 2017 г. Тя се състои от 14 учени от двете държави. Съпредседател от българска страна е проф. Ангел Димитров, а от македонска – Драги Георгиев.
Досега комисията е имала четири заседания. Обменени са учебници по история и експертите са разменили бележки по учебното съдържание. Обсъжането на учебниците по същество обаче предстои, съобщават източници от комисията.
В македонския учебник за седми клас обаче се изтъква, че в района, от който произхождат Кирил и Методий, са живеели „македонски славяни“, чийто език са кодифицирали двамата братя.
"Св. св. Кирил и Методий по произход били славяни от Солун. Те превеждат книгите на езика на македонските славяни от околностите на Солун“, пише в учебника по история за седми клас.
„В нашата историография наричаме населението славянско и езика наричаме старославянски“, изтъква учителят по история Игор Янев от гимназията „Никола Карев“ в Скопие.
Според него причина за влагането на етнически елемент в текста на урока за Кирил и Методий е съвременното разбиране за етноса. „Нашата перспектива е, че Солун е македонска етническа територия“, обяснява той.
„Терминът в учебника е „имат славянски произход“, не е казано, че са от македонски (произход)“, подчертава Игор Янев. Той допълва, че по учебна програма на учениците се преподава, че Кирил и Методий са славянски просветители „от Македония“.
В българските учебници не са дадени етнически характеристики на двамата братя. Набляга се повече на ролята на Първата българска държава за разпространението на създадената от Кирил и Методий писменост, обяснява Христина Михайлова.
„През 886 г. те (учениците, сред които се откроявали Климент, Наум и Ангеларий) се отправили към България – единствената страна, в която можели да намерят не само убежище, но и условия за продължаване на своята дейност“, пише в учебника по история за 11 клас.
„Тогава идва голямата роля на България, както пише и в учебника и както аз държа учениците да знаят. Това е най-важното, което прави България, че в този труден момент тя приютява учениците на Кирил и Методий“, казва учителката от 127 СУ „Иван Денкоглу“.
По темата работи Мария Тумановска, журналистка в балканската секция на Радио Свободна Европа. Интервюто с Христина Михайлова е направено в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Тук можете да видите и останалите части от поредицата:
Вижте също Чий цар е Самуил? Историята според българските и македонските учебници - част 2 Вижте също Кой вдигна Илинденското въстание? Историята според българските и македонските учебници - част 3 Вижте също Обединение или окупация? Историята според българските и македонските учебници - част 4