Мартин Владимиров е специалист по енергийна сигурност и анализатор към Центъра за изследване на демокрацията. Пред Свободна Европа той коментира проекта за продължение на газопровода „Турски поток“ през България във връзка с предстоящото посещение на премиера на Русия Дмитрий Медведев у нас.
Не е ясно кой ще купува природния газ, който ще влиза в България през „Турски поток“ и е възможно газопроводът да остане празен или да работи с намален капацитет. Това заяви пред „Свободна Европа“ експертът по енергийна сигурност Мартин Владимиров.
Проектът за строителство на тръбата обслужва интереси на олигархични кръгове, близки както до Русия, така и до българското правителство, коментира той.
Тръсенето на природен газ в България е 3 млрд. куб. м., а в Сърбия - 2 млрд. По тръбата ще влизат 18 млрд. куб. м. газ.
До момента няма сключени договори с купувачи нито в България, нито в Сърбия или в Унгария, където търсенето на газ е най-високо в региона, зяви Владимиров. „Нито България, нито Сърбия консумират кой знае какви количества. За мен все още не е ясно ако на българска територия влизат 18 млрд. куб. м., а излизат към Сърбия 12 млрд., кой ще купува тези 6 млрд. куб. м. на българска територия.“
Търсенето у нас е около 3 млрд. куб. м. , от които 1 млрд. са заявен от Азербайджан, а в сърбия - 2 млрд. куб. м., поясни експертът.
Търгът облагодетелства интересите на „Газпром“
В края на януари стана ясно, че пазарния тест по проекта за разширение на газопреносната мрежа в България е приключила успешно и „Булгартрансгаз“ се ангажира да го реализира. Целта е газопроводът да свърже Турция и Сърбия и по него да минава руският газ от „Турски поток“ до Сърбия, а по-късно Унгария и Австрия.
„Търгът беше проведен по такъв начин, че да облагодетелства максимално икономическите интереси на „Газпром“ като ценови равнища на транзитните капацитети, но и като количества, които бяха запазени“, коментира Владимиров. Само две компании запазиха количества при пазания тест – „Газпром“ и подразделение на швейцарската компания „Мет Груп“.
След това „Булгартрансгаз“ обяви обществена поръчка за строеж на тръбопровода.
Фирмите строители - близки до Пеевски
„От българска страна все още не се знае кои точно фирми ще участват, но предполагам, че част от тях са вече избрани и между тях са фирми, които участваха в „Южен поток“ като „Главболгарстрой“, компания, която работи вече на практика по част от трасето.“
Your browser doesn’t support HTML5
Той цитира газовата отсечка на турско-българската граница, открита през август 2018 г., която увеличава максималния преносим обем на газ и на практика прави технически възможно продължението на „Турски поток“ през България.
„Въпреки че този проект не се води официално част от проекта за продължение на „Турски поток“, неговите параметри ясно показват за какво служи и кои са фирмите, които са облагодетелствани. Там има фирми, свързвани с депутата от ДПС г-н Делян Пеевски“, заяви Владимиров.
Сред компаниите, за които се говори, че ще участват в търга, е австрийската компания „Щрабаг“, допълни експертът. 75% от дяловете в компанията са собственост на австрийски бизнесмени и фондове, а 25% се притежават от санкционирания от САЩ Олег Дерипаска.
Тръбопроводът може да остане празен или да работи с намален капацитет
„Според мен не трябва да правим генерални заключения дали изобщо "Турски поток" 2 ще се осъществи“, заяви Владимиров като цитира клауза в договора с „Булгартрансгаз“, която позволява прекратяване на договора без неустойки до 1 април. Според него „Газпром“ ще използва тази „вратичка“, ако прецени, че не й е изгодно да пренася газ през Източна Европа.
Your browser doesn’t support HTML5
Той припомни, че решението на руската компания зависи от преговорите за продължаване на транзита на руски газ през Украйна след 2020 г. „Там все още няма договорка, но по всичко личи, че „Газпром“ ще бъде принуден да задържи поне половината транзит през Украйна. Ако това се случи, наистина не е ясно защо му е на „Газпром“ да доставя още газ в региона, като няма да има клиенти за него.“
Според Владимиров е възможно тръбопроводът или да остане празен, или да бъде запълнен само с количествата газ, необходими само за България или за България и Сърбия. „Което означава, че транзитните приходи, които бяха заложени като условие за осъществяването на проекта и строителството на тръбопровода няма да бъдат изпълнени, но вече ще е много късно, защото строителството ще е започнало и оправданието ще е "по-добре да завършим тръбопровода, отколкото да спрем.“
Според Владимиров ако все пак проектът се осъществи, българската страна няма да си върне инвестицията в близко бъдеще.
„Булгартрансгаз“ ще бъде зависима от дългосрочен заем от руска банка поне 20 години.
„Ако всичко се случи по сценария, който обяви „Булгартрансгаз“, компанията ще може да си изплати разходите по изграждането на тръбопровода, но това ще се случи след 20 години, а междувременно компанията ще бъде декапитализирана и ще бъде зависима от най-вероятно дългосрочен заем, бих казал от руска банка, защото аз не виждам как западна банка би финансирала толкова неясен проект с толкова неясни финансови параметри.“
Проектът отговаря на евродирективите... на хартия
Според Владимиров „Булгартрансгаз“ се е подсигурила юридически срещу критики от страна на Европейската комисия като представя проекта за разширение на местната газопреносна мрежа, което може да се използва от трети страни, и формално спазва условията на директивата за газовия пазар.
„Нарочно беше увеличен и общият капацитет на тръбопровода, така че да може хем да се пренася само руски газ, хем да изглежда поне на хартия, че има конкуренция.“
Несъответствието с европейските правила и критиките от страна на Еврокомисията доведоха до пропадането на газопровода „Южен поток“ през 2014 г.