Отдавна е ясно, че българският парламент по конституция е върховен орган на власт у нас, но всъщност той понякога е двукамерен, а понякога трикамерен. Ясно е също така, че държавното устройство завси не от основния закон (както е формално), а от настроението на министър-председателя: дали ако парламентът сгафи ще се намеси той директно, или ще го направи през Конституционния съд. Примерите за това са безброй, а последният и най-актуален е резкият завой на ГЕРБ по темата с преференциалното гласуване.
Вижте също Борисов събра ГЕРБ и обяви: връщаме преференцията и назначаваме ЦИКСлед като миналата седмица в рамките на две нощи управляващата партия прие ударно текстовете за фактическото умъртвяване на възможността за пренареждане на партийната подредба по време на избори, в понеделник лидерът й Борисов разпореди ревизия на тесктовете. Това, че те са приети финално само преди три дни, и фактът, че различни представители на формацията пламенно защитаваха коренно противоположна теза, 72 часа по-късно няма никакво значение. Дори изглежда, че никой вече не ги помни тези неща.
Всъщност преференцията, станала символ на демократизацията на изборния процес, за Борисов няма никакво значение. Истината е, че министър-председателят и партията му не се вълнуват от дребнотемия като възможността на избирателя да пренарежда партийната воля. Нещо повече – с поведението си от края на миналата седмица представителите на ГЕРБ демонстрираха, че презират избирателя. Той обаче е онази досадна подробност, която трябва да гарантира останаването им във властта. Затова и демонстрираното поведение от страна на управляващите беше ясно: ние се грижим за гражданите, колкото да ни гласуват. Оттам нататък те не би трябвало да предявяват претенции.
Първоначално въпросната теза изглеждаше приемлива за ГЕРБ, тъй като промените бяха направени ударно и обществото нямаше кой знае каква възможност за реакция. Окрилен от малоброен сутрешен протест пред парламента, шефът на правната комисия Данаил Кирилов дори обяви, че „няколко души си късат ризата, без да знаят защо“.
Истината обаче бе малко по-различна: късащите ризи съвсем ясно знаеха защо. Защото се почувстваха излъгани с права, които първоначално им бяха дадени, а в последствие отнети в съзаклятие от многолика коалиция, начело с ДПС и подкрепяна от ГЕРБ. Това обаче не затрогна особено управляващите. Борисов сви рамене от чужбина с думите, че не се бърка на парламентарната група.
И би запазил тази дистанция ако волно или не шефът на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов не бе казал в прав текст, че управлението съществува благодарение на ДПС. В свое телевизионно интервю в събота бившият вътрешен министър без заобикалки съобщи няколко факта. Първият, възможността гражданите да пренареждат листите беше обезсилена по настояване на Движението. А това настояване пък е възможно, защото „стабилността“, кворумът на Народното събрание и управлението зависят от ДПС. Ако ДПС реши да бойкотира парламента – мнозинство няма да има. Толкова е просто.
И точно това обяснение взриви иначе благосклонните към ГЕРБ анализатори, обществени дейци и коментатори. Не че не го знаеха. Но казано в прав текст и без свян, вече би било прекалено очевидно да остане за пореден път извън обсега на общественото внимание.
ГЕРБ и ДПС управляват заедно. Тази фраза, освен че направи редица медийни заглавия, в превод означава само едно: Политическото оцеляваане на властта зависи от ДПС. А оттам и политическото оцеляване на Борисов зависи от ДПС.
И това е същото ДПС, което наложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. На същия Ахмед Доган, който по думите на Борисов пръв е открил рецептата, че който контролира медии и съд – управлява. Същото ДПС, което буквално потопи кабинета "Орешарски". Същото ДПС с обръчите от фирми.
От това ДПС зависи управлението на ГЕРБ и отдавна необединените патриоти. А подобно признание преди избори, дошло от най-висш партиен функционер от ранга на Цветанов, не е нищо друго от предвестник на фиаско.
Ето защо министър-председателят мигновено, в негов стил, влезе във функцията на горна камара на парламента (в случая нямаше нито време, нито пък има и повод да чака тази работа да се свърши от Конституционния съд) и „отмени“ приетото от коалицията ДПС-ГЕРБ.
Символна в случая е и трактовката, дадена от премиера: „Разговарях с колегата Цветан Цветанов и след заплахите, за да се запази кворума в парламента, приехме това решение. За съжаление, никой не отбелязва, че "Обединени патриоти" бяха главният инициатор на тези промени, а ДПС ги подкрепиха“.
Истинста обаче е друга: именно ДПС предложи текстовете за преференцията и именно ДПС настоя за приемането им. ГЕРБ само натиснаха копчетата. Същото направиха и от НФСБ. И всеки опит да бъде подменен разказът за това разкрива истинския мотив за промяна на току-що приетите изборни правила.
Управляващата партия не е загрижена за правата на избирателите. Загрижена е да не би същите тези избиратели да осъзнаят отдавна известното – управлението не би могло да съществува без ДПС. А ДПС пък отдавна не иска да бъде официално във влстта: защото всъщност управлява.
В сходна ситуация Борисов изпадна преди две години, когато български студент в Лондон го попита, горе-долу по това време на годината, дали когато се погледне в огледалото вижда Делян Пеевски. Въпросът предизвика мигновена паническа реакция от страна на премиера: той спря всички обществени поръчки, за които имаше съмнение, че са раздадени на фирми около Пеевски. Когато страстите се успокоиха – всичко тръгна постарому.
Сега обаче нещата стоят малко по-различно: двигателят на светкавичното разграничаване от ДПС не е външен фактор. А лично самопризнание. Самопризнанията пък винаги са основание за присъда.