Повече от половината общински зоопаркове в България съществуват на ръба на закона – без лиценз, а животните в тях буквално бедстват и оцеляват почти по чудо. Това показва проучване на Свободна Европа, проведено съвместно в неправителствената организация „Четири лапи“.
В над 10 зоопаркове без лиценз у нас са заключени стотици животни, които оцеляват без необходимите им дажби храна; без осигурена лекарска помощ; в среда, която е противопоказна на видовете им; размножават се с близки родственици, което води до поколения с аномалии. Накрая част от тях умират в мъки. Ако животните успеят да оцелеят, те прекарват целия си живот в бетонни помещения, повечето от които са строени през 60-те години на миналия век и неотговарят на нито едно европейско изискване за зоопарковете на континента.
Your browser doesn’t support HTML5
Затворниците в българските зоопаркове
„Животни като затворници“
Емблематичен за условията в зооградините в България е случаят от края на 2017 г, когато двете новородени лъвчета в разградския зоопарк – Терез и Масуд, станаха повод за граждански протести, като единствената цел на природозащитниците бе двамата братя да бъдат изпратени в спасителен център за големи котки в Холандия. Животните се родиха в зоопарка в Разград (който няма лиценз) след близкородствено развъждане. Оцеляха само благодарение на усилията на доброволци.
В последствие зоопаркът в Пазарджик поиска лъвовете, а медиите, собственост на издателя и депутат Делян Пеевски (ДПС), започнаха кампания за оставане на животните тук и изпращането им в Пазарджик (избирателен район на Пеевски – бел.авт). Тогава от становища на експерти стана ясно, че зоопаркът в града не може да осигури дори минимални условия за отглеждането на лъвовете. Протестите за изпращането им в спасителен център доведоха до обещанието на министъра на екологията Нено Димов, че държавата ще има политика за зоологическите градини, „така че да нямаме затворени животни като затворници“.
Очевидно поставената диагноза в края на 2017 година обаче не намира своето лечение и до днес. От всички зоопаркове в страна на лицензионните изисквания отговарят само тези в София, Добрич, Айтос, Бяла, Благоевград и Пазарджик. Останалите не.
Повечето от тях не подават документи с години, защото знаят, че не отговарят на условията. А тези, които са подали документи, не биват лицензирани също с години. Преписките им в Министерството на околната среда и водите не се движат, защото веднъж останали без лиценз, следващата стъпка е „затваряне“ и „принудително извеждане на животните от тях“, обясняват експертите.
За да бъдат изведени животните пък, те трябва да бъдат настанени в спасителен център, какъвто държавата не е изградила. Затова те продължават да живеят при същите ужасяващи условия в зоопарковете.
Нилският крокодил в Хасково – голям колкото басейна си
Малък пример за състоянието на фауната в зоокътовете е нилският крокодил в зоопарка в Хасково. Взет като бебе, той е настанен в помещение, чийто басейн вече е в пъти по-малък от животното, защото.... то е пораснало. Става дума за вътрешното помещение в зооградината, което е и единствената жизнена площ за крокодила през зимата.
В констатациите на експертите е записано лаконичното: "Нилският крокодил изпълва почти цялото вътрешно помещение, а басейнът във вътрешното помещение е по-малък от животното".
Лицензът на зоопарка в Хасково е изтекъл през 2014 година. Пет години обаче преписката по случая не се придвижва административно. Причината е банална: ако се придвижи, трябва да се наложат санкции. За да не се стига дотам пък, зоопаркът трябва да бъде ремонтиран до основи, за което общината твърди, че няма средства. Ето защо той съществува в законодателен вакуум, създаден от "забавената" преписка.
На въпроси на Свободна Европа от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обясниха лаконично, че зоопаркът в Хасково е подал документи за лиценз, но условията за живот трябва да се подобрят. Ремонт в момента не се извършва, така че изобщо не е ясно как ще се случи това.
Масово животните са без пространство, храна и лекарска помощ
Поредица са фрапиращите случаи, констатирани от експертите на фондация „Четири лапи“.
Зоопаракът в Кюстендил, стопанисван от общината, например, "не е осигурил подслон съобразно вида на животните". Там няма нито ветеринарен кабинет на място, нито зоопаркът има договор за външно ветеринарно обслужване, няма и гледачи, нито осигурени места за карантина. Зоологическата градина не е просто с изтекъл лиценз, без да може да отговори на изискванията за подновяване. Той е отнет, но въпреки че по закон зоопаркът трябва да бъде затворен, а животните евакуирани, това не се случва. Няма и да се случи. От МОСВ казват, че ако „има необходимост“ биха съдействали. Не е ясно защо обаче не го правят при положение, че снимките и видеоматериалите от Кюстендил са напълно еднозначни свидетелства за условията, в които оцеляват животните.
Сходно е положението в зоопарка в Габрово. Лицензът му е изтекъл преди седем години, няма постъпки за подновяване, защото в общината знаят, че няма да отговорят на изискванията. Констатациите на експертите на "Четири лапи", които са направили оценка на общото състояние на зоокътовете в страната, е, че в Габрово няма персонал, няма лекари, хигиената е ниска, помещенията са неподходящи, а порционите храна са недостатъчни. Това означава, че животните са гладни, болни и живеят на тясно, без елементарни условия.
Дори мечките бягат, но МОСВ се хвали
Трагикомичен е случаят с зооградината в Плевен, където лицензът също е изтекъл. Преди това да се случи (през 2015 година) обаче, общината решава да подобри условията за живот на мечките. Следва ремонт. Заради некачественото му изпълнение и недостатъчната жизнена площ, отделена за големите бозайници, две седмици след построяването на нови клетки - едната мечка успява да ги разбие и да избяга.
Парадоксалното е, че на този фон МОСВ реши да се похвали с предприетите ремонтни мерки именно в Плевен. „В зоологическата градина на Плевен са извършени частични ремонти на местата за кафява мечка, за да се отговори на изискванията на нормативната база и е подадено заявление за лицензиране“, казват от министерството на Нено Димов в писмен отговор до Свободна Европа.
Шокиращи са констатациите на експертите за Разград - мястотото, където се родиха Терез и Масуд и откъдето бе спасен лъвът Асен, също заминал за Холандия. Според документацията на "Четири лапи" в зооградината има трима гледачи, които са без "елементарно обучение за отглеждане на животни". "Не е осигурена среда, удовлетворяваща физическите нужди на животните", гласи друга от констатациите. Именно в Разград, заради недостатъчната площ, бебетата лъвове бяха стъпкани от родителите си, при раждането им.
Като добри примери експертите посочват зоопарковете в София, Айтос, Добрич и Бяла. В Пловдив има изграден чисто нов зоокът (след затварянето на стария - б. а.), но пък в него още няма животни. Освен тях лиценз имат Благоевград и Пазарджик.
Натиск от общините
Руслан Сербезов, който е работил до 2016 г. в МОСВ като експерт в областта, коментира пред Свободна Европа, че въпреки съвсем ясните текстове в закона и наредбите, регулиращи дейността на зоопарковете, е почти невъзможно да се стигне до принудително затваряне, което е следваща стъпка след отнемането на лиценза.
"Има голям натиск, идващ от общините", твърди Сербезов. На въпрос "за кои места в страната става дума", Сербезов лаконично твърди, че това са "почти всички, които в момента са без лиценз". По думите му документи за отнемане или неподновяване на лицензи на зоокътовете се подготвят от експертите, но преписките им никога не се подписват от министрите, които и да са те. "Не си го обяснявам по друг начин, освен със същото - натиск от страна на общините".
На въпрос на Свободна Европа към МОСВ защо няма движение по преписките на зоокътовете с изтекъл лиценз, от ведомството обясниха, че се „фокусират върху практическото решаване на най-неотложните проблеми и настаняването на животни в крайна нужда на подходящи места”.
Липсата на контрол на МОСВ се дължи най-вече на страх от натиск от страна на кметовете собственици на общински зоопаркове, пояснява Явор Гечев от „Четири лапи“. Според него, ако министерството случайно реши да приложи процедурата за затваряне на даден общински зоопарк, то още на следващия ден „кметът на съответната община е в кабинета на министъра и, грубо казано, му "набива канчето".
Следващата стъпка: сигнал до ЕК
„По наша информация, точно това се е случило след като е била издадена заповед за затваряне на зоопарка в Кюстендил. Това е и причината т. нар. зоокът в Разград все още да съществува. Този начин на работа през годините вече е наложил и своеобразна автоцензура в МОСВ, където са наясно какво е състоянието във всеки един зоопарк, но предпочитат удобно да си затварят очите. Този начин на работа представлява на практика неприлагане на Директивата за зоопарковете и логичната следваща стъпка е да се подаде сигнал до Европейската комисия.
„Животните са най-големите жертви на това криворазбрано желание за развлечение на местна почва. Липсата на адекватно финансиране, грижи и условия за отглеждане води до много здравословни, поведенчески и психически проблеми, а нерядко и до смърт“, коментира Гечев.
По думите му достатъчно е да припомним смъртността на лъвовете в зоопарка в Разград, където по тяхна информация за последните 10 години са починали поне 10 лъва на различна възраст.
„Не е по-различна черната статистика и в повечето от останалите общински зоопаркове. В тези зоопаркове на животните се гледа единствено като на бройка, а не като на живи същества - много по-лесно е да бъде закупено ново животно“, смята той.
И прави сравнение: „Докато в Холандия се изисква университетско образование за гледачите в зоопарковете, то у нас няма каквито и да било изисквания и често наетите хора са с основно или дори по-ниско образование. Изключение са Софийският зоопарк и един-два в страната“.