Вие не ги чувате. Те вас също. В България няма данни колко са слабочуващите и глухите хора, но се счита, че са около 120 хиляди души. Колкото един голям град.
Кирил и Анастасия общуват с езика на жестовете, но комуникацията с колеги и преподаватели е истинско предизвикателство. Писането помага, но липсата на преводач не може да бъде компенсирана. Въпреки трудностите и двамата се справят много добре. Срещаме се с тях в библиотеката на Нов български университет. Там са още няколко души, благодарение на които скоро студентите могат да учат нова специалност - субтитрьор. Това е специалист, който в реално време превръща звука в надписи.
Глухите и слабочуващите хора в България рядко имат възможност да гледат новини по телевизията. За да разберат света на чуващите, те имат нужда или от жестов превод, или от преобразуване на говор в текст. Имат нужда от субтитри. “Тези, които са били в чужбина, особено в англоезични страни, знаят, че като се натисне копчето “субтитри” на дистанционното на телевизора, се появяват надписи. Хората могат да си ги поискат в реално време”, разказва Ашод Дерандонян от фондация “Заслушай се”.
Вместо само да регистрират проблема за липсата на подобни надписи у нас, Ашод и група ентусиасти намират решение. Свързват се с Нов български университет, а висшето училище се съгласява да обучава субтитрьори.
Амелия Марева от НБУ припомня, че през 60-те години Великобритания е пионер при субтитрите за хора с увреден слух. “Ние се радваме, че ще направим нещо, дори малко закъсняло, за българския пазар”, казва тя.
Първата стъпка вече е направена. А дали глухите наистина ще могат да гледат новини и актуални предавания, зависи от волята на телевизиите.
Your browser doesn’t support HTML5
Филмът, който мълчи. Как хора без слух гледат на телевизията