Ако непредубедено око е наблюдавало новинарските емисии в сряда вечер, със сигурност човек би останал с впечатлението, че българският политически животи ври и кипи от дейност. Съобщенията за ожесточен скандал в парламента между опозиция и управляващи само подгрява "гениалните" идеи на вицепремиера Красимир Каракачанов за „ограничаване раждаемостта на жени от маргиналните общности“ и въвеждане на трудова повинност.
Или казано накратко: така поднесената информация може да създаде заблудата, че парламентът и правителството се трудят (как точно не коментираме). Истината обаче е съвсем различна. Парламентът приключи работа преди 12 часа на обед, а всякакви приумици на Обединените патриоти, които да „сложат в ред“ ромските гета се появяват всеки път преди избори.
Но ако се абстрахираме от симулациите на работа от страна на парламента и симулацията на управленска дейност от страна на правителството, вчерашният ден разкри интересни особености на политическия живот у нас.
Първата: в България законността вече съвсем официално се разглежда като тема далеч по-второстепенна от политическата принадлежност. И втората (не по-малко важна): основни човешки права също отстъпват пред партийния интерес.
За да се стигне до тези изводи изобщо не е нужно да се прави дълбинно изследване, което е факт също толкова тревожен. Именно по причина, че иначе срамни за всяко демократично управление ситуации вече дори няма опит да бъдат скривани от очите на публиката.
Държавата, това съм аз
Сряда сутрин, 6 февруари. В Народното събрание опозицията от БСП и управляващите от ГЕРБ устройват зрелищен дебат, който приключва с декламиране на стихове от народния представител Спас Гърневски. Темата: кое управление – на социалистите или на Борисов е причина за повече присъди срещу страната ни в Страсбург.
Може ли Бойко Борисов да съди себе си?
Всичко върви в стила „приказки по посока на Луната“, докато Корнелия Нинова не задава въпроса кога България ще заведе дела срещу Бойко Борисов и Цветан Цветанов за поредица осъдителни присъди на София в Страсбург. Основание за питането й дава Законът за отговорността на държавата. Той, от своя страна, дава възможност на държавата да заведе регресивни искове към своите служители (чиновници, министри и т.н.), ако техните действия са дали повод на гражданите да я съдят.
Отговорът на ГЕРБ е светкавичен: "Когато вие осъдите себе си за [приватизацията на] "Техноимпекс", тогава питайте Бойко Борисов кога ще съди себе си. Когато вие осъдите Румен Овчаров за [проекта АЕЦ] "Белене" и за "процедурата", която тогава произведе, тогава питайте кога Борисов ще съди Цветанов", каза шефът на правната комисия Данаил Кирилов.
Разбира се, отговорът на Кирилов е скандален. Разбира се, и последвалото мълчание на БСП по темата също е скандално.
Като изключим факта, че Нинова обеща да търси отговорност на политици за действията им, шефът на най-голямата опозиционна партия сякаш не чу новия постулат на управляващите, който е достоен за политически скандал.
Логиката е горе-долу следната: законът в България няма да се изпълни, защото не може Бойко Борисов да съди себе си или заместника си Цветан Цветанов. Т.е. вече съвсем официално има знак за тъждественост между държава и управляваща партия. Именно по тази причина от ГЕРБ не виждат нищо смущаващо в това, че контролираната от тях администрация никога няма да потърси отговорност за действията на министър или премиер.
Впрочем, подозорение за сливане на държавна и партийна власт в „добрите“ традиции от преди 1989 г. отдавна имаше. Но за първи път те са изказани така простодушно и кристално ясно.
Законността е необходима само тогава, когато не накърнява интереса на управляващите
Как държавата ще съди Борисов, чуди се Данаил Кирилов. Т.е. как Борисов ще съди самия себе си или дясната си ръка? Затова по-добре държавата да не изпълнява собствените си закони. Проблемът обаче не е в Данаил Кирилов, който без свян даде гласност на подобни разсъждения. Проблемът е, че това положение отдавна е норма за политическия живот у нас – законността е необходима само тогава, когато не накърнява интереса на управляващите.
Фашизирането на една власт
И именно подобна норма е първата крачка към откровено фашизиране на властта. А и признаци за това отдавна са налични. Дори няма нужда да бъдат изброявани редицата изказвания само на Обединените патриоти по адрес на ромското малцинство. Проблемът е, че ако допреди години те бяха извън властта, сега вече са формално в нея. Или казано по друг начин: да, крайната десница в България нерядко ползваше реч на омразата в посланията си, но все пак проявяваше някакъв свян, знаейки, че ако някой управляващ поиска, може да ползва формалните законови механизми срещу тях по този параграф. Сега, от позицията на управляващи, партийните лидери и на ВМРО, и на НФСБ, и на Атака, знаят, че „държавата“ няма да тръгне срещу себе си (точно в сценария, описван от Кирилов). Затова и „политическите им послания“ вече стигат до „ограничаване на раждаемостта“.
Съвсем реалнистично изглежда, че след още един мандат уседналост в управлението, концепцията на крайно десните партии може да стигне и до химическа кастрация. Историята познава подобни прийоми на управление.
Те пък се проявяват точно тогава, когато с насмешка се гледа на отдавна известното за развитите общества: че законите важат дори и за тези, които следят за спазването им.