НАТО е вече на ръка разстояние от Македония. В сряда, 6 февруари, постоянните представители на 29-те страни членки на организацията ще подпишат със Скопие протокол за присъединяване.
Това стана възможно след като се реши продължилият четвърт век спор между Атина и Скопие за името на Македония. Той приключи официално преди десет дни, когато гръцкият парламент ратифицира Преспанския договор.
Вижте също Парламентът в Гърция ратифицира договора за името на МакедонияИсторическа седмица за Македония
За да стане страната пълноправен член на НАТО, всички страни членки трябва да ратифицират протокола, който ще бъде подписан в сряда.
За да влезе в сила името Република Северна Македония обаче е достатъчно само Гърция да ратифицира протокола за присъединяване към НАТО. Дебатите в парламента в Атина са насрочени за петък, а гласуването ще бъде в петък вечерта или в понеделник. След това съгласно конституционната реформа, одобрена от депутатите в Скопие на 11 януари, страната ще промени името си на Република Северна Македония.
Според споразумението от Преспа Скопие трябва да информира всички международни и регионални организации, в които членува, за промяната в името си, а те ще трябва да го приемат. Същата процедура ще бъде предприета и в ООН. Това значи, че всички страни членки на ООН ще трябва да използват името Република Северна Македония.
Следва подмяна на документите за самоличност на гражданите на югоизточната ни съседка, която ще продължи пет години. След този период във всички паспорти и лични карти като националност ще бъде посочено "македонец" или "гражданин на Република Северна Македония". Официалният език остава македонски.
Къде е Скопие по пътя към Европейския съюз?
В края на юни 2018 г. страните членки на Европейския съюз постигнаха съгласие, че Македония и Албания имат достатъчен напредък в реформите, които се очаква да предприемат, и в решаването на международните си спорове, за да започнат преговори за присъединяване към Общостта.
Външните министри на 28-те обаче решиха преговорите да започнат през юни 2019 г. – след като Преспанското споразумение между Македония и Гърция бъде ратифицирано и от двете страни. Още тогава стана ясно, че позициите на Македония са по-силни, стига спорът за името да достигне до успешно решение.
Македония има статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2005 г. От 19 декември 2009 г. гражданите на бившата югославска република Македония могат да пътуват без визи в страните от Шенгенското пространство.
Няма определен срок, в който преговорите за присъединяване трябва да приключат и страната да стане част от Европейския съюз. Според Европейската комисия първите страни от Западните Балкани ще се присъединят към Общността най-рано през 2025 г. Най-напреднали са Сърбия и Черна гора.
За да започнат официалните преговори, страната трябваше да реши всички свои международни спорове и да постигне определен напредък в ключови области като върховенство на закона, борба с корупцията и свобода на изразяването.
Като част от напредъка си Скопие и София подписаха Договора за приятелство и добросъседство, с който се целеше да се изгладят споровете между двете страни, свързани с общата история и култура.
Овации и протести
Преспанското споразумение, подписано през юни 2018 г., предизвика не само одобрение, но и масови протести.
При проведения през есента референдум в Македония, мнозинството гласували подкрепиха промяната на името на страната, но избирателната активност беше 36%. Това остави решението в ръцете на депутатите в парламента в Скопие.
Вижте също Парламентът в Скопие одобри името Северна МакедонияНа 11 януари промените в конституцията минаха с 81 при необходими 80 гласа с подкрепата на част от опозиционните народни представители. Гласуването мина на фона на протести, призоваващи за бойкотиране на споразумението с Гърция.
Седмица по-късно след парламентът в Атина също подкрепи споразумението, отново с минимално мнозинство и с гласове от опозицията. Коалиционният партньор на управляващата „Сириза“ „Независими гърци“ напусна правителството и оттегли подкрепата си от него в парламента. Така премиерът Алексис Ципрас остана без мнозинство преди ключовото гласуване.
Гласуването беше съпроводено с масови протести в столицата, при които се стигна до сблъсъци с полицията.