Боян Господинов е само на 19 години, когато полицията намира в дома му малко над 14 грама марихуана. Заради това прекарва следващите година и седем месеца в следствения арест, за да разбере накрая, че присъдата му всъщност е за една година.
Следва цяла съдебна сага, която се завърта между четири съдилища, за да приключи накрая в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).
Близо 16 години след задържането си, Боян печели дело срещу България. По него европейските магистрати му присъждат 3600 евро обезщетение за нарушено право да обективен процес и 1500 евро, с които да покрие разноските по съдебните дела в родината му.
Затвор за марихуана на стойност 86 лева
На 18 август 2002 г. полицията в Стара Загора претърсва жилището на Господинов и открива „известно количество“ марихуана, заради което е задържан, а 12 дни по-късно е приведен в следствения арест с постоянна мярка.
На 22 май 2003 г. Окръжният съд в Стара Загора го осъжда на три години и половина затвор за притежание на 14.44 грама канабис. По действащите цени на наркотиците за нуждите на съдопроизводството това количество струва точно 86.64 лева.
По-малко от пет месеца по-късно Пловдивският апелативен съд намалява присъдата на Господинов на една година. Той обжалва и пред Върховния касационен съд (ВКС), който единствен се съобразява с искането на защитата да освободи подсъдимия от ареста. Така Боян излиза на свобода на 7 април 2004 г. с най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
На 25 май същата година ВКС потвърждава едногодишната присъда на втората инстанция и така се оказва, че Господинов е прекарал зад решетките седем месеца повече, отколкото предвижда окончателното му наказание за притежание на 14 грама марихуана.
Затова младият мъж подава до Софийския градски съд (СГС) иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за 11 500 лева срещу Окръжния съд в Стара Загора, Пловдивския апелативен съд, ВКС и прокуратурата.
Държавата реагира на претенциите с второ дело
Случайно или не, само три седмици след внасянето на въпросния иск прокуратурата реагира с ново обвинение срещу Господинов – този път за трафик на наркотици през периода 21 март 2000 г. и 14 март 2002 г.
Заради новото му наказателно дело СГС спира разглеждането на искам за прекалено дългия престой на подсъдимия в следствения арест. Основният мотив е, че „изходът от второто наказателно производство може да се окаже решаващ за изхода от производството по иска за обезщетение“. В крайна сметка Господинов губи на две инстанция делото си по ЗОДОВ, защото междувременно е осъден за продажба на марихуана. Затова така и не обжалва пред ВКС отхвърления си иск.
Ходът на второто наказателно дело срещу Боян обаче отново не минава без противоречиви моменти. Защитата му нееднократно повдига въпроса дали Окръжният съд в Стара Загора може обективно да разгледа делото, докато се явява ответник по претенциите за обезщетение.
Съдът в Стара Загора няма съмнения, че е безпристрастен, ЕСПЧ – има
Магистратите обаче отхвърлят всички искания за разпределяне на казуса на друг съд. Отказват и да призоват двама свидетели на защитата. На 3 октомври 2005 г. Господинов е осъден на 16 години затвор, от които се приспадат вече прекараните от него година и седем месеца в ареста по първото му дело.
На 25 януари 2006 г. Пловдивският апелативен съд отменя това решение, намалявайки наказанието на 10 години. „Той изключва от доказателствата, заради нарушаване на правата на защитата, две от показанията, приети в хода на досъдебното производство, които са взети под внимание от първоинстанционния съд. Той смята обаче, че другите събрани доказателства потвърждават констатацията, че жалбоподателят се е занимавал с трафик на марихуана и не установява никакво друго нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя.“ Съмненията в безпристрастността на първата инстанция не са разгледани.
Точка на цялата сага слага Върховният касационен съд, който на 16 ноември 2006 г. на свой ред отменя предишното решение по делото и намалява присъдата на Господинов на три години затвор, от които му остава да излежи само една година и пет месеца.
Повече от 16 години след първонaчалния арест на Боян, ЕСПЧ констатира, че той не е получил достъп до безпристрастен съд. „Трябва да се отбележи, че двете по-висши съдебни инстанции не са отговорили на тези доводи на жалбоподателя. По този начин те не са разсеяли основателното съмнение относно предубеждението на първоинстанционния съд“, категорични са съдиите в Страсбург.