„Съдът се оттегля на тайно съвещание.“ С тази фраза завършва всяко дело в България, преди съдебният състав да се отправи към стаята си и да вземе решение. Какво обаче се случва, ако въпросното тайно съвещание се подслушва от службите?
В подобна ситуация се оказва съдия Светлозар Георгиев от Варненския окръжен съд, който през 2016 г. е поставен под тоталния контрол на ДАНС в продължение на цели шест месеца. Магистратът е подлушван и проследяван дори и в кабинета си в Съдебната палата, където се провеждат именно тайни съвещания.
Възможните последствия са поне две – контролираните от ДАНС съдебни решения са компрометирани до степен, че според закона те би трябвало да бъдат отменени, а делата – разгледани отново. Освен това навлизането на службите по такъв начин в територията на съда поставя под съмнение конституционно гарантираното разделение на властите.
Формалният повод за подслушването
Целта на агенцията е да открие доказателства, че Светлозар Георгиев ще получи подкуп от настоящия политически лидер Веселин Марешки, за да реши дело в негова полза.
Такива не са намерени, но съдията е принуден да си направи отвод от делото, защото е даден на съд за престъпление срещу правосъдието по съвсем различен случай. По това обвинение обаче към днешна дата е окончателно оправдан на три инстанции.
Въпросното дело дава възможност на Георгиев да разбере, че е бил обект на специални разузнавателни средства (СРС) и затова подава молба до Националното бюро за контрол на СРС (НБКСРС) – да провери дали те са били законни.
И тук идва серия от странни обстоятелства, заради които проверка така и не е извършена. Така въпросът дали прокуратурата и ДАНС са контролирали законно съдия остава висящ.
Серия от странни обстоятелства
Всичко започва с отказ на члена на бюрото Илия Ганев да се заеме със случая, въпреки че първоначално дава съгласието си за това. Впоследствие посочва, че е в конфликт на интереси, а след като не успява да обясни в какво се изразява той, заявява, че има лични причини да не извърши проверката.
Ганев стана известен с това, че въпреки лесотехническото си образование и нееднократните си откази да извършва проверки, в края на миналата година бе избран единодушно за втори мандат в бюрото с гласовете на всички парламентарни групи.
Макар и да не споменава поименно съдия Светлозар Георгиев, бившият председател на бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков не отрича, че именно той е бил обект на тотален контрол от страна на ДАНС, включително и кабинетът му, в който са се провеждали тайни съвещания.
Подслушването и проследяването му е одобрено от Софийския апелативен съд (САС), тъй като агенцията и наблюдаващият прокурор по делото срещу Марешки – Виолета Радева, твърдят, че съдията ще вземе подкуп от подсъдимия политик. Всъщност става въпрос само за предположения, но това не е уточнено в искането за СРС. Затова и възниква въпросът дали всичко това се е случило законно?
Рашков не за първи път споменава този случай, като неведнъж е призовавал правителството, парламента и прокуратурата към намиране на решение на проблема с нежеланието на ДАНС да предоставя материали за СРС. Изказванията му обаче бяха открито неглижирани от управляващите и главния прокурор Сотир Цацаров и мерки така и не бяха взети.
Допълнителен елемент към целия този низ от странни случайности е, че новоизбраният с голямо парламентарно мнозинство председател на Националното бюро за контрол на СРС – Пламен Иванов, идва тъкмо от ДАНС и бе номиниран от Веселин Марешки.
Свободна Европа потърси за коментар по случая говорителя на главния прокурор – Румяна Арнаудова, която заяви, че след като по казуса се е произнесъл съдът, няма какво да добави.
"Симбиоза" между прокуратурата и управляващите
Именно заради всеобщото нежелание на правителството, парламента и прокуратурата да съдействат на бюрото за контрол на СРС, Рашков твърди, че между тях има „симбиоза“ по тази тема.
Пример в тази посока е и случаят с подслушването на собственика на „Овергаз“ и в. „Сега“ Сашо Дончев, за който Свободна Европа вече писа.
Казусът със съдия Светлозар Георгиев обаче показвa една много опасна тенденция – прокуратурата е способна да атакува чрез ДАНС всеки магистрат, а след това той няма възможност да провери дали това е станало законно.
Дори и когато съществуват основателни съмнения, че с действията си разследващите са опорочили тайната на съвещанието преди произнасянето на съдебното решение, която е основополагащо условие, за да има демократично правораздаване.
А когато към това се добави и обстоятелството, че всичко това се допуска с мълчаливото съгласие на най-висшите представители на законодателната, съдебната и изпълнителната власти, остава отворен въпросът – спазва ли се въобще Конституцията на Република България?
Делото срещу съдия Светлозар Георгиев
След като ДАНС не намира доказателства, че съдия Георгиев възнамерява да вземе подкуп от Марешки, разработката срещу него се насочва в друга посока. Докато подслушва кабинета му, агенцията засича разговор между Георгиев и прокурор Здравка Задгорска, водеща дело срещу негов приятел – Николай Добрев. Той е обвинен, че не е стопанисвал правилно ловното си оръжие, което е забравил върху колата си.
Съдията споделил с обвинителката, че „от човешка гледна точка“ това е маловажен случай и би трябвало да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс (когато производството се прекратява заради малозначителност). Самата Задгорска свидетелства по-късно, че не е възприла разговора като натиск и затова не го е докладвала. Въпреки това съдията е обвинен, че я склонявал да прекрати делото срещу Добрев.
Впоследствие Георгиев е оправдан изцяло, като две инстанциите записват в мотивите си, че случаят е показателен за начина, по който прокуратурата може да упражнява натиск върху съда.
„Оказва се, че прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия”, посочва Софийският градски съд, цитиран от „Капитал“.
Тази констатация е споделена и от Софийския апелативен съд, който отбелязва, че в случая става въпрос за „практика, която компрометира принципа за независимост на съдебната власт и създава незаконосъбразен способ за отстраняване на неудобни магистрати от конкретни производства или повлияване на решенията им в определена посока”.
