Наблюдателите в Брюксел приеха и с възторг, и с притеснение прегръдката на силния министър на вътрешните работи на Италия и лидер на крайнодясната Северна лига, Матео Салвини, с ръководството на полската партия „Право и справедливост“.
От Варшава Салвини призова за „нова Европейска пролет“, водена от Италия и Полша, която да замести „френско-германската ос“, както се изрази той. Салвини обеща това да доведе до „прераждане на истинските европейски ценности“.
А след като премиерът на Унгария Виктор Орбан пожела успех на потенциалния нов съюз между Варшава и Рим, вече изглежда, че на континента се появява коалиция „Анти-Брюксел“.
Когато националистите излязат на международната сцена, те бързо започват да се настъпват един друг.
На хартия това звучи логично. „Право и справедливост“, Северната лига, както и „Фидес“ на Орбан са срещу това, което те наричат „брюкселски елит“ с неговия либерално-социален и икономически дневен ред.
Но в Брюксел отбелязват две очевидни неща: че когато националистите излязат на международната сцена, те често бързо започват да се настъпват един друг, и че установените политически семейства в ЕС са се окопали доста по-добре, отколкото хората си мислят.
Нека вземем първото. Има две проблемни теми в романтичната връзка на Салвини и Качински. Първата е Русия. Докато Салвини се възхищава от Путин и работи активно за отпадането на санкциите на ЕС срещу Москва, силният човек в „Право и справедливост“ Ярослав Качински мисли, че руският президент е убил неговия любим брат-близнак, бившия президент на Полша Лех Качински, в самолетната катастрофа до Смоленск през 2010 г. И ако зависеше от Полша, санкциите на ЕС срещу Русия щяха да бъдат значително затегнати. Напълно противоположните позиции на двете страни по тема като Русия правят бъдещото сътрудничество много трудно.
Същото се отнася и за друга важна тема, с която се бори ЕС – имиграцията. Докато и италианската, и полската страна не понасят идеята за повече имигранти в Европа, те са на напълно различни позиции по въпроса какво да се прави с тези, които вече са пристигнали. Салвини иска източните страни в ЕС да покажат солидарност с Италия и да приемат бежанци на своя територия по разработените от ЕС квоти. За „Право и справедливост“ всеки сантиметър отстъпление от обещанието да не приемат нито един човек по квотната система ще означава да изоставят едно от най-големите си предизборни обещания, което доведе партията на власт и запазва популярността й в проучванията.
Италианската и полската страна не понасят идеята за повече имигранти в Европа, но те са на напълно различни позиции по въпроса какво да се прави с тези, които вече са пристигнали.
След това идват политическите семейства.
В Брюксел евентуалният пакт Салвини-Качински се възприема в контекста на наближаващите избори за Европейски парламент.
Ако добавим към тази смес и „Фидес“, получаваме представителство на три ралзлични политически групи. Северната лига е от крайно десните Европа на нациите и свободата (Europe of Nations and Freedom) – малко политическо семейство, което няма реален глас в работата на Европейския парламент.
„Право и справедливост“ е част от Европейските консерватори и реформисти (European Conservatives and Reformists) – семейство, основано от британската Консервативна партия, която – въпреки своя евроскептицизъм – е утвърдена сила в Брюксел и третата по големина група в европарламента.
„Фидес“ принадлежи към Европейската народна партия (EPP), най-голямата и основна група в политиката на ЕС. Въпреки призивите към ЕНП да изгони „Фидес“ преди изборите, тя няма да го направи. Групата се нуждае от унгарските гласове, за да остане най-голямата и за да има глас при избора на председател на Европейската комисия и ключовите ресори в комисията по-късно тази година. Орбан знае своята цена и няма да предаде своето политическо семейство.
Това няма да направи и „Право и справедливост“. Членството при консерваторите им дава и самочувствие, и влияние. И въпреки че британските консерватори ще си тръгнат заедно с Брекзит, групата изглежда се готви да спечели повече места с помощта на шведските демократи, чешката Гражданска демократическа партия и белгийския фламандски алианс, които очакват добри резултати през май. Точно тук е мястото на Салвини и неговата Северна лига и това обяснява неговия ход сега.
Той знае, че Европа на нациите и свободата няма да оцелее като група след май или ще остане като доста незначителна. Опитите на хора като бившия стратег на Белия дом Стив Банън за създаване на нова националистическа сила в Европа засега не носят резултат.
ЕНП се нуждае от унгарските гласове, за да остане най-голямата група и да има глас при избора на председател на Европейската комисия и ключовите ресори в комисията по-късно тази година. Така че Орбан си знае цената.
Но вратата на консерваторите е отворена и ако мнозинството от членовете на групата искат и италианците вътре, това със сигурност ще се случи. Затова посещението на Салвини във Варшава може да се приеме като опипване на почвата за бъдещо членство в групата. Замяната на британските консерватори със Северната лига може да означава, че групата няма да подкрепя толкова свободната търговия и няма да бъде толкова твърда в позицията си срещу Кремъл.
Но това също ще означава, че Северната лига ще се закотви в европейския мейнстрийм и ще се превърне в по-голям играч в брюкелската машина, пазарлъци и препирни, без които не са възможни подготовката и приемането на закони в един разделен континент.
