Парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проект, предложен от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ-СДС и ДПС, да не бъде удължавана забраната за внос на зърнени продукти от Украйна след 15 септември.
Забраната, която беше въведена от общо пет европейски страни през пролетта, изтича в петък. Дотогава се очаква ЕС да вземе решение дали да разреши удължаването ѝ.
Проекторешението, с което трите формации предлагат Народното събрание да не подкрепя удължаването, е обратно на досегашната политика на управляващите. То беше внесено в понеделник от няколко депутати, сред които съпредседателят на ПП Кирил Петков и депутатът от ДПС Делян Пеевски, санкциониран по глобалния закон "Магнитски". То е подписано още от съпредседателя на ДБ Атанас Атанасов, Александър Николов от ГЕРБ, Румен Христов от СДС и Хамид Хамид от ДПС.
"Отчитайки солидарността на България с Украйна и за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, България не подкрепя продължаването след 15 септември на забраната за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна", пише в предложението.
На извънредно заседание във вторник следобяд 10 от членовете на комисията гласуваха "за" проекторешението, 4-ма бяха "против", а 2-ма се въздържаха. Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. Ако то бъде взето, правителството ще бъде задължено отново да разреши внос на украинско зърно.
Междувременно в парламента беше внесено и становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите, с което се призоваваше Комисията по икономическа политика да отхвърли предложението.
От бранша се аргументират с "влошената конкурентоспособност на българските земеделски производители в следствие на либерализираната търговия със селскостопански стоки от Украйна". И твърдят, че много производители в сектора са изправени пред фалити, невъзможност за изплащане на рентите и междуфирмена задлъжнялост.
По данни от август в складовете има три пъти повече слънчоглед от обичайното за това време на годината, докато преработватели затвориха някои от мощностите си заради недостиг на суровина на пазарна цена.
Предложението на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС противоречи на досегашната политика на управляващите. България въведе временна забрана за внос на зърно, мляко, месо и други храни с произход Украйна през април, когато на власт беше служебният кабинет, назначен от президента, и не беше съставено правителството на Николай Денков.
Тогава Полша и Унгария едностранно затвориха границите си за внос на украинско зърно и други хранителни продукти. Румъния, която е най-големият алтернативен транзитен маршрут за Украйна, се въздържа от забрана, но започна да запечатва камионите за транспортиране.
Това беше направено, въпреки че търговската политика на ЕС е в правомощията на Европейската комисия.
Мотивът на управляващите в България беше, че трябва да бъдат защитени местните производители. Решението беше взето под натиска на зърнопроизводителите, въпреки съпротивата на производителите на олио, които работят с намалени мощности заради липса на достатъчно суровина. Най-големият производител на олио у нас - "Олива", затвори завода си във варненското село Разделна.
През май ЕС разреши на България и другите четири страни да забранят вътрешните продажби на украински зърнени продукти до 5 юни, а по-късно срокът беше удължен до 15 септември. Все пак се разрешаваше транзитното преминаване през тях за последващ износ.
В края на юли новият земеделски министър Кирил Вътев съобщи, че петте държави ще внесат искане за удължаване на ограничителните мерки срещу украинския земеделски внос на територията им до края на годината.
