На 1 февруари в България се отбелязва денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Навършват се 79 години от първите присъди на Народния съд. Той е създаден през 1944 г. с цел да подведе под отговорност политиците, които са довели до участието на България във Втората световна война.
На 1 февруари 1945 г. Първият състав на Народния съд осъжда на смърт десетки представители на политическото и военно ръководство на България. Екзекутирани са 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори. Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов.
Присъдите са изпълнени в нощта срещу 2 февруари.
Денят на почит към жертвите на комунизма се отбелязва с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
Заседанието на парламента в четвъртък започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите. Някои депутати от „Възраждане“, сред които лидерът Костадин Костадинов, не станаха на крака, а народните представители от БСП не бяха в залата.
С декларация излязоха и от ГЕРБ-СДС.
"През всичките 34 години на прехода БКП, БСП не се извини, а в случая и излезе и не се покая за зверствата на комунизма, за лагерите на смъртта, за погубените животи и съдби, за срамния Възродителен процес", прочете председателят на СДС Румен Христов.
Той добави, че "продължават опитите за изопачаване, неглижиране и фалшифициране на историята ни в този черен период".
От „Продължаваме промяната - Демократична България“ също излязоха с декларация и призоваха за запазване на историческата памет, така че в бъдеще "да не попадаме в същите капани, маскирани под друга опаковка, но с идентична същност".
В нея се изтъква, че за сравнение по време на Нюрнбергския процес срещу нацисткия режим са съдени 24-ма души, част от които са и оправдани.
"Народният съд не е прецедент за следвоенна Европа, но българският случай е уникален. Самото му съществуване като извънреден съд е против Търновската конституция, а политическата му цел е престъпна", се казва още в декларацията, прочетена от депутата Никола Минчев.
Костадинов обаче каза, че историята "бива фалшифицирана".
"Почетохме убийците, главорезите, осъдили на смърт 3055 човека в периода 1941 г. - 1944 г.", добави той.
Действащият между декември 1944 г. и април 1945 г. извънреден съд арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни присъди, 1305 - за доживотен затвор, а останалите - за затвор от 1 до 20 години.
На 1 февруари 1945 г., по време на митинг пред Съдебната палата в София, са обявени смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд - регенти, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства - от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници - 51 души, народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание - 129 души, и други граждански и военни лица.
В цялата страна са образувани 135 процеса с общ брой на подсъдимите 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени, припомня БТА.
Форум