"Колапс в сектора от години". От това се оплакват зърнопроизводителите в декларация, в която настояват за спешни мерки за спасяването на сектора, някои от които законодателни. Основно в нея обаче те настояват за финансово подпомагане. В противен случай заплашват с протести.
Те, заедно с още 9 браншови организации, обединени в Българска аграрна камара, се срещнаха в понеделник с министъра на земеделието Кирил Вътев.
Новината идва на фона на напрежение сред земеделците и в други европейски страни. Няколко държави от Източна Европа, сред които и България, настояват ЕС да наложи мита за внос на украинското зърно, позовавайки се на нелоялна конкуренция.
"Към момента цените на продукцията ни са толкова ниски, че са на нива, каквито не са били в последните над 10 години, да не кажа 15, по това време на годината", каза председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНР.
Оплакванията идват, след като през септември земеделците организираха масови протести в страната. Тогава беше постигнато споразумение с правителството, което предвиждаше няколко мерки, включително изплащане на помощите заради войната в Украйна.
През ноември обаче от бранша поискаха още подпомагане и оставката на министъра на земеделието.
Какви са новите искания
Сега Националната асоциация на зърнопроизводителите внесе пакет от мерки за решаване на проблемите в сектора и обяви протестна готовност. Петте им основни искания са:
- Включване за 2024 г. на пет култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица - в държавното субсидиране по помощта, която покрива щети от войната в Украйна. Досега за тези култури нямаше субсидии по тази линия, но пък има по европейска;
- Промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Закона за арендата. Създаване на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи. Определяне на напояването като стратегически национален приоритет и държавна подкрепа за цената на водата;
- Налагане на мита за зърнени култури, внасяни от Украйна. Въвеждане на таван за определени вносни суровини;
- България да иска облекчаване на европейските зелени правила в земеделието и дерогация (изключение) за 2024 г. от задължителните европейски земеделски стандарти;
- Изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
Новите искания на земеделците идват, след като няколко пъти през миналата година те протестираха масово. Тогава те искаха са се удължи забраната за внос на украински слънчоглед, както и допълнителни субсидии заради негативното влияние в сектора на войната на Русия в Украйна.
През последните две години всички останали земеделци без зърнопроизводителите получават държавни субсидии заради войната в размер от общо 426 млн. лв. годишно. Зърнопроизводителите пък са най-облагодетелствани от европейските субсидии.
Неизпълними искания
Едно от исканията им сега е държавата да регулира цената на рентата, която земеделците плащат за земята. Това обаче е силно противоречиво, защото нивите, които се дават под аренда, са неприкосновена частна собственост.
Илия Проданов каза, че "в една част от България големи фирми дават много висока рента, която е доста над пазарната и доста над възможната за един земеделски производител". Целта, по думите му, е местните малки фермери да фалират, площта да се вземе от големите, след което рентата отново пада на разумна цена.
"Този процес не бива държавата да допуска да се случва", каза той. Според него важното е да се остави възможността на средните семейни фирми да оцелеят.
Земеделците искат и да бъде регламентирано сключването на дългосрочни договори при наемане на земеделска земя. В последната година зърнопроизводители се оплакват от силно завишени ренти, а повечето договори са година за година. Собственици на земя обаче не потвърждават това. Рентата на земята се плаща еднократно и варира от 50 до 120 лева на декар за година, отбелязва "Медиапул".
Зърнопроизводителите искат дългосрочни договори, за да могат да се възползват от фиксирани цени на рентата.
Среща с Денков и Василев
След срещата в понеделник земеделският министър Кирил Вътев е поел ангажимент да съдейства за провеждане на среща на браншовите организации и с премиера Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев, съобщи пресцентърът на земеделското министерство.
Срещата им с Вътев е продължила няколко часа, като на нея земеделците са изложили исканията си и са обявили стачната си готовност.
Негодуванието на бранша идва дни след началото на разговорите за ротацията при изпълнителната власт. Не е ясно и кои министри ще запазят постовете си.
Пред БНР Илия Проданов отрече предстоящата през март ротация в правителството да има нещо общо с декларацията на зърнопроизводителите.
"В нея няма искания, свързани с оставки или смени", каза той. "Но няма да се поколебаем да ги поискаме, ако се наложи."
По-рано през декември министърът на финансите Асен Василев каза, че субсидиите за земеделския бранш са увеличени значително в сравнение с тези от предходни години.
През 2021 г. общите субсидии - български и европейски, за земеделието са били 2,440 млрд. лв. През 2022 г. те са били вдигнати на 3,086 млрд. лв., а през 2023 г. - на 3,603 млрд. лв, каза Василев.
По думите му за 2024 г. е предвидено увеличение на общите субсидии - национални и европейски, до 4,108 млрд. лв., тоест предстои те да бъдат с 505 млн. лв. повече от изминалата година.
Недоволни земеделци и в Европа
Протести на земеделци през последните седмици има на много места в Европа. Румънските фермери от няколко дни блокират пътища в знак на протест срещу размера на вноската "Гражданска отговорност" и високите цени на дизела, гръцките - с искане на финансова подкрепа и обезщетения от правителството, а германските - срещу орязването на субсидиите за дизела.
На този фон в понеделник България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия изпратиха до Европейската комисия (ЕК) съвместно искане за мерки спрямо вноса на по-евтини селскостопански продукти от Украйна.
Следващата седмица ЕК се очаква да представи проект на новия регламент за свободната търговия с Украйна, след като старият изтича през юни.
Според източници на "Капитал" посоката е за удължаване на безмитния внос с още една година - до юни 2025 г.
В съобщението на българското земеделско министерство се казва, че в писмото на петте страни е предложено като възможност да се въведат "тарифни квоти" за повечето чувствителни земеделски продукти от Украйна - по същество това е вариант на мито.
Форум