Певицата Хилда Казасян признава, че страда от гъбички, и рекламира лекарства против този проблем. Подобни заглавия се появиха през януари в различни сайтове и социални мрежи.
Така „рекламата“ с лицето на Казасян достигна до хиляди хора. Но се оказа, че не е истинска. Тя съдържа фалшифицирани записи на певицата чрез т.нар. дийпфейк технологии, за да изглежда сякаш тя рекламира съмнителен продукт.
Сайтове, които разпространяват такива „реклами“, ще трябва да плащат глоби, ако влезе в сила нов закон с мерки срещу дезинформацията. За дезинформация се смята умишлено създаденото съдържание, което е невярно, неточно или подвеждащо и причинява вреда на обществото.
Законопроектът беше представен в понеделник от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) за публично обсъждане и стана повод за дискусии преди да е внесен в Народното събрание.
Той предвижда временно да се спират сайтове и реклами с незаконно съдържание и да се взимат мерки срещу т.нар. „тролове“ - фалшиви профили в социалните мрежи, които често публикуват невярна или пропагандна информация срещу заплащане.
Мерките бяха обявени като проект за промени в Закона за електронните съобщения. Те идват няколко месеца след като Министерският съвет (МС), от който и ПП-ДБ е част, пусна за обществено обсъждане изменения в същия закон.
Целта е в българското законодателство да се приложи европейски регламент за цифровите услуги, който беше приет през 2022 г. Той изисква по-голяма прозрачност от най-големите онлайн платформи като Фейсбук и Екс (бившия Туитър) и говори за предотвратяване на „незаконни дейности“ и дезинформация. Като закон, приет от ЕС, е задължително да бъде въведен и в България.
Проектът на ПП-ДБ обаче беше посрещнат със смесени реакции. Някои видяха в него знак, че институциите в България полагат усилия да се справят с проблема с дезинформацията. Други обаче заподозряха опит да се наложи цензура. Кое е вярното?
Какво включва проектът
Проектът предвижда затягане на контрола предимно върху мрежите за реклами и т.нар. „много големи онлайн платформи“. Има се предвид социални мрежи, които имат повече от 1 млн. потребители в България. Най-яркият пример за такава платформа е Фейсбук.
Законът няма да се занимава със съдържанието на статии, профили и реклами в тези канали, а ще засяга механизмите им на разпространение.
Ако парламентът одобри проекта на ПП-ДБ, държавата ще получи повече правомощия да противодейства на проблеми като:
- Злоупотребите с фалшиви „тролски“ профили
Проектът дефинира т.нар. „тролски ферми“ като „групи от неавтентични потребителски профили“. Те могат да се ползват за организирани дезинформационни кампании в социалните мрежи, които манипулират общественото мнение. Според вносителите това е особено опасно, когато предстоят избори.
Предложението е платформи като Фейсбук да са длъжни да идентифицират такива групи профили и да вземат мерки за тяхното ограничаване съгласно своите собствени правила.
- Печалбата на анонимни сайтове, които с рекламни кампании популяризират статии с дезинформация
В България има много сайтове с неизвестни собственици, които публикуват сензационни статии с дезинформационно съдържание. Те лесно печелят аудитория, а оттам и пари, защото съдържат реклами.
Законопроектът цели да спре тази практика и да задължи рекламните мрежи да идентифицират собствениците на сайтовете, с които работят. Сайтове и рекламни мрежи, при които няма прозрачност, ще могат да бъдат временно спирани.
Това няма да блокира всеки сайт, който публикува дезинформация. Ако един такъв сайт е прозрачен и не използва незаконни методи, за да се популяризира, той няма да бъде засегнат.
- Заблуждаващите реклами, които използват дийпфейк с известни личности
В тази точка попадат „рекламата“ на Хилда Казасян и всички други реклами на хранителни добавки с дийпфейк видеа на музиканти, лекари, журналисти и т.н. В законопроекта пише, че ще има глоби и имуществени санкции за сайтовете и рекламните мрежи, които разпространяват такива видеа.
За прилагането на новите мерки ще отговарят предимно 2 органа:
- Комисията за регулиране на съобщенията (КРС);
- Министерството на електронното управление (МЕУ).
Те ще могат да изискват информация и отчет от големите социални мрежи като Фейсбук, за да следят доколко те ограничават разпространението на дезинформация и незаконно съдържание. Ако платформите нарушават този закон, ще трябва да плащат глоби.
Нужен ли е такъв закон
Индексът за медийната грамотност от 2023 г. показва, че България е най-уязвимата на дезинформация държава от Европейския съюз. Това е проблем, защото дезинформацията води до ниско гражданско участие и влошено критично мислене.
Близо 70% от българите използват Фейсбук, за да следят новини, а изброените дезинформационни кампании се развиват най-бързо именно там. Същевременно такива глобални платформи започват да се регулират на политическо ниво едва през последните години.
Ралица Ковачева е доктор по журналистика и главна редакторка на платформата за проверка на факти Factcheck.bg. Заедно с Никола Тулечки тя е авторка на изследване, което проследява как развлекателни Фейсбук страници с голяма публика се използват за дезинформационни цели.
В изследването се припомня, че Фейсбук има свои вътрешни правила, според които трябва да ограничава невярна информация, неавтентично поведение на профили и координирано споделяне на едно и също съдържание. В българския Фейсбук обаче не се наблюдава да се спазват мерките за ограничаване, заложени от самата платформа, пишат авторите.
Проектът на ПП-ДБ предлага подобни мерки, но на ниво законодателство. Според Ковачева това е правилен подход, защото следва подхода на платформите. Тоест, „насочен е към неавтентичното поведение и координираното споделяне като начин за разпространение на вредно съдържание, а не към самото съдържание“.
Има ли съмнения за „цензура“
В сряда лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов произнесе в парламента декларация против законопроекта на ПП-ДБ, който според него цели да наложи „пълен информационен контрол над българското общество“ и „диктатура в социалните мрежи“.
На подобно мнение е и Съюзът на българските журналисти (СБЖ), който определи проекта като „чиста проба държавна цензура“ и го оприличи на пропагандното Министерство на истината от антиутопичния роман на Джордж Оруел „1984“.
Депутатът от ПП-ДБ и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов опроверга тези твърдения и написа в профила си във Фейсбук, че „всички мерки са насочени към механизмите на разпространение, а не към самото съдържание, с цел гарантиране на свободата на словото“.
„Гарантирането на свободата на изразяване не позволява на законодателя и още по-малко на изпълнителната власт да определя кое е фалшива новина и кое - не“, пише и в мотивите към законопроекта, който според вносителите не създава опасност от налагане на цензура.
Председателят на „Интернет общество - България“ Вени Марковски би подкрепил дори по-сериозни мерки срещу дезинформацията. Според него проектът на ПП-ДБ се занимава със „странични проблеми“ като „тролските ферми“ и рекламите и трябва да обърне повече внимание върху съдържанието.
„Злоумишлените актьори, които искат да разпространяват такова съдържание, едва ли се интересуват от законите в България и може да решат да ги заобиколят“, казва Марковски. По думите му, без да нарушават закона, тези групи могат да продължат с „общественоопасната си дейност“.
Регламентът на ЕС за цифровите услуги, с който България трябва да съобрази законодателството си, не говори за налагане на цензура. Той включва мерки за прозрачност на големите онлайн платформи и ги задължава да противодействат на незаконното съдържание и злоупотребите. Законът делегира надзора над платформите на самите държави членки.
От август 2023 г. тези правила се прилагат за мрежи с над 45 млн. потребители в ЕС, а от 17 февруари тази година ще важат за всички онлайн платформи.
Форум