"Тук съм се родила, искам тука да умра", казва възрастна жена. Тя седи на голям червен фотьойл, а в скута ѝ се е разположило дребно пухкаво куче. И тази сцена би изглеждала наред, ако жената беше в или пред дома си. Но е насред развалините му. "Няма да ме помръднат оттук".

Тя дори няма регистрация на адреса в столичния квартал "Захарна фабрика", на който допреди седмица бяха скупчени няколко десетки къщи. Те са незаконни и са там от десетилетия, а на 15 април по нареждане на районния кмет Емил Бранчевски бяха съборени.

Възрастната жена не желае да бъде снимана, както и повечето роми, събрали се в разчистения от отломки край на махалата. Нямат доверие на медиите, казват, че изопачават думите им. Нямат доверие и на институциите. Един-двама все пак се съгласяват да бъдат снимани.

Ромската махала е разположена от двете страни на река Суходолска, но само от едната страна постройките са незаконни. Събарянето им сега става по силата на неизпълнена заповед на районната администрация на "Илинден" от 2016 г.

Районният кмет нарежда бутането на къщите в нарушение на разпореждане на Европейския съд по правата на човека, което забранява събарянето, докато на хората не бъдат осигурени алтернативни жилища.

Вече седмица около 200 роми живеят на палатки там, сред тях има възрастни, болни, бременни и деца. Те не желаят да отидат в местния център за временно настаняване. Казват, че там няма подходящи условия и не работи адекватно.

"Кметът ни излъга, каза, че има жилища за нас, а ни праща в центъра [за временно настаняване]. Там е мизерно, по-добре на палатки тука", казва жена на около 30 години.

"Всичко е изпотрошено, банята е обща. Има плъхове и въшки. По-добре на палатки. Искаме да си търсим правата. Да ни настанят в читави жилища поне", казва жена.

Доброволците казват, че обстановката в тези центрове е тежка и от психологическа гледна точка - настанените там не получават психологическа подкрепа или лечение, поради което тези, страдащи от психични разстройства, могат да бъдат опасни за себе си или за околните.

По думите на кмета жилища са осигурени във временния център, но хората са подстрекавани от местния активист на "Продължаваме промяната" Марин Тихомиров да се откажат в последния момент. "Тихомиров излъга хората, че им се полагат общински апартаменти", каза Бранчевски пред БНТ.

"Няма как на хората от гетото да им бъдат раздавани общински апартаменти и да изпреварват други, които също чакат. Има си картотека, ред и условия. Има хора, които десетилетие чакат", добави той.

Междувременно други районни кметове побързаха да откажат да настанят в своите районни центрове останалите без дом роми, а жители на кварталите "Люлин", "Кремиковци" и "Ботунец" протестираха срещу евентуалното им преместване там.

Сега хората в "Западна фабрика" не знаят какво да правят. Казват, че ще останат на палатки, докато не се намери адекватно решение. Досега няма реакция от правителството.

Илия е на 67 години и има 7 деца, не всички живеят в махалата. "Тука беше моята къща, тука - къщите на децата", посочва той. Казва, че се е родил в махалата. Няма представа къде ще живее занапред. В последните дни спят в една шатра всички заедно.

Сред руините са налягали кучета - всяко - при бившия си дом. Обикалят деца, ровят, изравят "съкровища". "Виж какво си намерих" - показва комплект цветни химикалки 9-годишната Варелия. Тя ходи на училище, но не и тези дни.

От седмица децата от махалата не ходят на училище и детска градина, говорено е с директорите да им се извинят отсъствията, казва Мария Дачева от неправителствената организация "АТД Четвърти свят – Заедно за достоен живот". Около 60 са децата в махалата, 45 от тях ходят на училище или детска градина редовно.

От три години Дачева работи с хората в махалата. "Четяхме книги с децата ей под това дърво".

Сега всички деца спят заедно в местната евангелска църква, която се намира от другата страна на канала. "Знаем колко е силно въздействието на такова разрушаване върху психиката на децата. И никой не се грижи за тях, само ние, неправителствените организации", казва Дачева.

Хората сега оцеляват от дарения от храна, вода, завивки, палатки, хигиенни материали. Вечер си палят огън, за да се сгреят. Тези дни валяха и проливни дъждове.

Българският червен кръст е обещал да изпрати палатки, но това все още не се е случило.

Пред БНР от червения кръст казаха, че са предоставили на отдел "Социални дейности" към Столичната община 10 палатки още на 17 април, но те не са стигнали до хората.

Сега предстои багери да влязат и да разчистят отломките. Все още няма информация кога, но хората казват, че и това няма да ги накара да си тръгнат.

Повечето от възрастните работят, но от седмица и те не са ходили на работа. Притеснени са заради закани на общински служители, че частна охранителна фирма ще дойде, за да ги изгони от шатрите.

Полиция и жандармерия охранява района. Въпреки това местните чуват подвиквания и заплахи от преминаващите коли, а навръх Великден се будят от гърмежи на бомбички и сигнални ракети, хвърлени към палатките им.

"Омразата към нас е голяма", казват ромите.

В същото време на няколкостотин метра от мястото жители на квартала са се събрали на протестна акция под надслов "Ние не сме гето". Те носят плакати с надпис "Откога спазването на закона е расизъм?!", казват, че искат равни права, чист и безопасен район. Те са против ромите от махалата да останат да живеят в "Захарна фабрика".

"Със събарянето на гетото не се реши проблемът, хората останаха в квартала. Опасно място стана, децата ни се страхуват да излqзат да играят", казва един от протестиращите.

"Бяха няколко семейства, законни къщи. Пришълци отнякъде идват постоянно, заселват се и то стана страшно", казва друг.