Из шарените улици на София кипи живот. Танцьори в народни носии са се хванали на хоро пред катедралата „Александър Невски“. Кукерски фестивал се среща с празника на маслодайната роза. На покрива на бившия Партиен дом се смеят клоуни, иззад дърветата в парка изскачат рицари, а познати от комиксите супергерои си говорят по балконите на сградите.
Вероятно звучи като еклектична фантазия, но именно така е представена столицата в изложбата „Лабиринтът на София“ на японския илюстратор Хиро Камигаки.
До 20 юли посетителите на филиала на Националната галерия „Квадрат 500“ могат да разгледат цветната илюстрация и да изпълнят предизвикателствата, които им е поставил авторът. В лабиринта на софийските улици те трябва да намерят духовите оркестри и берачките на рози, но също роботите, нинджите, съкровищата и още много скрити предмети и герои.
„Искам да живея в тази София“, казва пред Свободна Европа една от посетителките на изложбата.
За Хиро Камигаки обаче столицата се усеща по този начин и в реалния живот. Тя е „хаос, микс от старо и ново“, в който няма място за разделения и стереотипи.
Да видиш света от вкъщи
Хиро Камигаки е родом от Хирошима, Япония. „Като малък живеех в къща на хълма и оттам виждах целия град“, казва той пред Свободна Европа.
С рисунките на града, видян през прозореца, започва пътят на Камигаки в изкуството. „Гледах и си мислех как искам да отида в чужбина, да посетя някой град от бъдещето или от миналото. Това беше моята мечта, затова започнах да рисувам и други места“, разказва илюстраторът.
Постепенно Камигаки изгражда собствения си стил, повлиян от японски художници на пейзажи като Хирошиге и Хокусай (автор на „Голямата вълна край Канагава“). Освен това Камигаки се вдъхновява от френски, американски и британски илюстратори. Общото между тях - рисуват красиви места, които Камигаки иска да посети, за да опознае по-добре живота на хората там.
Този изследователски порив разпалва въображението на илюстратора и той започва да създава най-различни магически светове.
През 1998 г. Камигаки основава артистичният колектив IC4DESIGN, който е избран в топ 200 на най-добрите илюстратори в света от журито на American Illustration и Society of Illustrators. Редизайнът на „Ню Йорк Таймс“ през 2009 г. е обявен с корица на студиото, а през 2014 г. Камигаки започва най-успешния си проект - книжната поредица „Детектив Пиер“.
В книгите за „Детектив Пиер“ илюстрациите изграждат цели истории, в които читателите (най-често деца) търсят изход от сложни лабиринти, намират скрити предмети и решават загадки.
София във въображението на един японец
Илюстрацията от изложбата „Лабиринтът на София“ е създадена през 2021 г. по поръчка на транспортната компания Eurospeed.
Дотогава Камигаки и колегите му от IC4DESIGN никога не са посещавали българската столица. Самият илюстратор държи да не пътува предварително до местата, които рисува, за да не нарушава свободата на въображението си.
„Чувството обаче е точно като пътуване - никога не съм бил в София, искам да отида в София, затова рисувам София“, казва той.
За да се получи добра илюстрация, е нужно и подробно проучване - през снимки, сателитни карти и градоустройствени планове. Камигаки разказва, че е събрал почти цялата си информация за София от интернет, както и от книги и списания. През тях художникът се е запознал с архитектурата на града, но също и с културните особености и обичаи на българите.
„Половината ми работа е свързана с материалите от това проучване, но другата половина е въображението ми“, казва Камигаки. Затова и сградите са разположени в несъответствие с реалността.
„Моята илюстрация е една фантазия. Ако направя сградите реалистични, това вече няма да бъде илюстрация. Аз не знам какво има в тези сгради, не съм бил там - представям си какво правят хората в тях. Но това е само моето въображение“, добавя илюстраторът.
Градът, в който всичко е смесено
През лятото на 2022 г. - година след създаването на „Лабиринтът на София“, Хиро Камигаки посещава столицата за пръв път. „Беше невероятно преживяване“, разказва той. „Всичко стана истинско.“
Гледам София и разбирам, че няма проблем различните неща да се смесват.Хиро Камигаки
Илюстраторът много се впечатлява от архитектурата на града. „Има много древни сгради, останали от римско време, а до тях - монументална комунистическа архитектура и модернизъм. София е един хаотичен микс от всичко, обичам това“, споделя още Камигаки.
Затова и неговите традиционни за България кукери и народни танцьори се съчетават лесно с нинджите и роботите. „Моята тема е забавлението, а то е навсякъде - можеш да се наслаждаваш на традиционните културни събития и едновременно с това да харесваш известни филми и супергерои.“
Камигаки добавя, че когато рисува, винаги се стреми да „изтрива“ предразсъдъците си, защото изкуството е свободно и не познава граници и правила. „Това го има в София - миксирана култура на старото и новото, без стереотипи и разделяне“, казва илюстраторът. „София ме научи, че няма проблем различните неща да се смесват. Няма проблем да изхвърлиш стереотипите си.“
„Българският дух“ обаче е онова, което най-силно впечатлява Камигаки при посещението му в София. Ако прави сравнение с хората в други европейски градове, според илюстратора българите са по-сърдечни и топли.
Затова за Камигаки е още по-специално да изненадва и забавлява българската публика и особено децата, за които „Квадрат 500“ организира образователни програми и работилници, свързани с „Лабиринтът на София“.
Според художника детективският поглед и наблюдателността, които посещението на изложбата изисква, могат лесно да се пренесат извън стените на галерията и хората да станат по-чувствителни към фантазното в реалния свят.
След като посещават столицата, Камигаки и колегите му от IC4DESIGN създават още една илюстрация - черно-бяла карта на града, в която са вплетени и много текстови послания. Рисунката е включена в изложбата, на гърба на цветния софийски лабиринт.
„Тръгни натам, накъдето няма пътека, и остави следа“, „светът продължава напред“ и „обичай живота“ са няколко от цитатите в черно-бялата илюстрация. А най-големият е този, който Хиро Камигаки усеща най-близък до себе си:
„Сърцето ми принадлежи на София“.
