Град, който гарантира високо качество на живот, освободен от олигархични зависимости и клиентелни мрежи около общината. Град, привлекателен за инвестиции и отворен към „зелена“ икономика.
Промяна, която да превърне София от град с национално значение в град с европейско значение.
Това обещава един от кандидатите за кмет на столицата, издигнат от коалицията "Синя София" – Вили Лилков. Той е бивш десен депутат и общински съветник. През 2015 г. се кандидатира за кмет от тогавашния "Реформаторски блок" срещу Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Получи малко над 38 000 гласа, а тя - нов мандат.
Едно от лицата на някогашния СДС и на партията на бившия премиер Иван Костов - ДСБ, на вота през 2019 г. Лилков подкрепи Фандъкова за кмет. Заради това след номинацията му се появиха съмнения, че зад нея стои партията на Бойко Борисов, която забави обявяването на своя кандидат до последно. Едва във вторник, когато изтича последният срок, беше обявена кандидатурата на журналиста Антон Хекимян, който два дни по-рано изненадващо напусна ръководен пост в bTV.
Този път Лилков публично се заявява като опонент на ГЕРБ и на кандидата на "Продължавме промяната" – "Демократична България" Васил Терзиев, заради което получава обвинения, че се опитва да разцепи десния вот.
Лилков каза, че от ГЕРБ трябва да издигнат собствен кандидат, "за да защитават това, което са направили 18 години в столицата". Все пак добави, че не би отказал подкрепа от симпатизанти на партията и призова привърженици на СДС и ДСБ да дадат гласа си за него.
Освен Терзиев, и Хекимян, друг негов основен конкурент за местния вот, който ще се проведе на 29 октомври, е издигнатата от БСП Ваня Григорова - бивша икономическа съветничка в синдиката „Подкрепа“.
Как се стигна до номинацията
В средата на юли инициативен комитет съобщи във Фейсбук, че издига Вили Лилков за кмет на София. Номинацията е подкрепена от бивши депутати и министри, интелектуалци, хора на изкуството, спортисти и журналисти, които започнаха подписка.
Сред тях са Богдана Карадочева, Васко Кръпката, Теди Москов, Кирил Топалов, Иван Лечев, Аня Пенчева, Ивайло Цветков-Нойзи, бившите министри Муравей Радев, Надежда Нейнски и Николай Ненков. Открояват се и поддръжници на ГЕРБ като Виктор Димчев и проф. Антоанета Христова.
Не мога да се правя, че не виждам как София продължава да се управлява по системата „наши хора“Вили Лилков
Същия ден Лилков коментира пред БТА, че "тази подписка малко ме сварва неподготвен", но още на другия ден написа във Фейсбук, че приема номинацията. "Аз не мога да се правя, че не виждам как София продължава да се управлява по системата „наши хора“ – некомпетентно, на парче, и расте, без да се развива (от мотото на София "Расте, но не старее")". Лилков декларира, че познава проблемите на столицата и е "готов с истинските решения".
На 1 август беше съобщено, че гражданската инициатива, която издигна Лилков, се превръща в дясната политическа коалиция "Синя София". "Основен двигател" е партия КОД на бившия здравен министър Петър Москов. Двамата с Лилков преди години бяха общински съветници от ДСБ.
Другите партии, с които се регистрира коалицията, са "Движение за демократично действие - ДЗ" и "Български демократичен форум". Зад кандидатурата застават още БЗНС-София, НДСВ, ССД, БНД, РДП, Атлантическият съвет в България и Съюзът на репресираните.
Десен срещу десните
Веднага след като обяви, че ще участва в надпреварата за кметското кресло, Вили Лилков каза, че го прави, защото е провокиран от решението на ПП-ДБ, "Спаси София" и "Екипът на София" да издигнат предприемача Васил Терзиев. Неговият избор предизвика недоволство у част от десния електорат заради факта, че дядо му, баща му и чичо му са работили за Държавна сигурност по време на комунистическия режим.
"Аз съм представител на тези, които не могат да се примирят, че ДС ще сложи печата на 34-годишния преход в България", каза Лилков.
Според Иван Стамболов-Сула от инициативния комитет "голяма грешка на другата страна е, че извадиха Васил Терзиев да легитимира десницата като десница".
В официалното си представяне от "Синя София" заявиха:
"Тази коалиция е алтернатива едновременно на кандидатурата на ДС, издигната от ПП- ДБ, и на кандидатурата на ГЕРБ, които бягат като дявол от тамян от възможността да се оформи вдясно от тях силна дясна алтернатива".
Сянката на ГЕРБ
Номинацията на Вили Лилков за кмет се появи буквално дни, след като Бойко Борисов намекна, че е склонен ГЕРБ да не издигне свой кандидат.
Ако има дясноцентристки блок, който да е, знаете - синя София да си остане синя София, съм готов на разговориБойко Борисов
“Ние ще играем с наш кмет. Разбира се, ако има дясноцентристки блок, който да е, знаете - синя София да си остане синя София, съм готов на разговори”, каза той по повод съмнения, че партията може да се откаже от свой силен кандидат в полза на ПП-ДБ, подкрепяйки Лилков, в замяна на това председателят на Столичния общински съвет (СОС) отново да е на ГЕРБ. Сегашният - Георги Георгиев, беше едно от спряганите имена за кандидат-кмет.
В годините Лилков неведнъж публично е подкрепял партията на Борисов. На местните избори през 2019 г. той застана зад Фандъкова за четвъртия ѝ мандат. На последния вот за президент влезе в инициативния комитет, който издига подкрепения от ГЕРБ Анастас Герджиков. А след последните парламентарни избори Лилков беше сред 100-те интелектуалци, които призоваха ГЕРБ и ПП-ДБ да сформират кабинет.
Самият Борисов определи кандидатурата на Терзиев за разделителна линия между партията му и партньорите ѝ в управлението от ПП-ДБ. В същото време каза за Лилков, че "в десницата ще имат проблем между родата на ДС и истински автентичното дясно".
Според анализатори шансовете на Лилков за кмет не са големи, но коалицията може да вкара няколко общински съветници – чиито гласове на практика имат по-голяма тежест от тази на кмета при вземането на решения. Гласовете за "Синя София" ще ощетят ПП-ДБ, а ГЕРБ има полза да няма широко дясно мнозинство.
Кандидат с опит
"Аз представлявам хората, които още помнят защо след 1989 г. излязохме на площадите. Избрал съм да представлявам тези хора, които казват "Не може така", каза Вили Лилков, влизайки в битката за кмет на столицата.
Добави, че е избрал ролята "на компетентния кандидат", защото "ми омръзна в последните години да виждам хора, които нямат нищо общо с политиката и нямат експертиза, да претендират за най-високи длъжности в държавата".
Лилков има голям общински опит - четири мандата - от 1999 до 2014 г. е общински съветник от ДСБ, а два мандата - зам.- председател на СОС.
Сега градът още живее в ХХ век, а е време да влезе в ХХI век
"Време е за промяна, която да превърне София в град с европейско значение, защото сега градът още живее в ХХ век, а е време да влезе в ХХI век", обобщи приоритетите си Лилков.
Две седмици след издигането му, той осъди "липсата на политическа воля" за преместването на Паметника на Съветската армия, докато конкурентът му Терзиев призова преместването да стане безопасно и съобразно техническите изисквания.
В демократичните среди срещу Лилков се чуха критики, че това, че е антикомунист не го прави демократ. Причината е, че още през 2015 г., когато беше депутат, той се обяви против гей парадите в София, защото "в никакъв случай не представляват спазване на добрите нрави".
Физик, политик, писател за комунизма
Проф. д-р Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършва Физическия факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски” със специалност „Инженерна физика“ и специализация „Ядрена физика“. Лилков е професор по физика и доктор на науките, дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Той е бивш член на СДС и един от учредителите на ДСБ, на чиято софийска организация стана председател през 2013 г. През 2014 г. беше избран за народен представител в 43-ото Народно събрание от групата на Реформаторския блок.
Вили Лилков е и един от изследователите на комунистическия режим в България. Базирани на исторически факти от архивите, той написа няколко книги - „Бивши хора“ и нейното продължение „Погубената България“, както и "Бивши хора по класификацията на ДС", на които е съавтор с журналиста Христо Христов, и "Наши хора по класификацията на БКП", "Стопанските абсурди на българския комунизъм" и "Доблест и наказание“.
