Златни мини и суров петрол. Как се анексира земя на другия край на света

От събота, 9 декември, Венецуела смята за своя собственост част от чужда държава. В този ден президентът Николас Мадуро подписа шест указа, с които обявява фактическата анексия на един район, наречен Есекибо. Това е част от съседната държава Гвиана, но тази „част“ представлява две трети от територията на цялата страна.

Действието се развива на другия край на света, в Южна Америка, до бреговете на Карибско море.

Датата, на която Мадуро подписа указите, е важна, защото той се разпореди с чуждата територия няколко дни преди този формален акт. През миналата седмица той нареди на държавните компании, добиващи нефт във Венецуела, да издадат лицензи за добив на нефт в Есекибо. Наред с това той призова частните петролни компании, работещи в Есекибо, да напуснат терена в срок от три месеца.

Една от основните компании там е американската ExxonMobil, която във вторник каза, че не смята да напуска Гвиана.

САЩ и съседна Бразилия дадоха знак, че подкрепят Гвиана, а Кремъл даде знак, че подкрепя Венецуела. Вашингтон например проведе учения с изтребители заедно с Гвиана, а Бразилия увеличи граничните си войски, докато призоваваше към въздържане от всякакви действия на чужда територия.

Що се отнася до Русия, тя покани президента на Венецуела Николас Мадуро да посети Москва още през декември.

Новините от Южна Америка идват на фона на две войни – тази на Русия срещу Украйна и тази в Ивицата Газа – докато се прогнозира и военен конфликт за Тайван, в Азия.

Как се стигна дотук

На 3 декември Венецуела проведе референдум за анексията на района Есекибо в Гвиана. Основният въпрос беше дали Есекибо трябва да стане щат на Венецуела.

Властите казаха, че над 95% от гражданите на Венецуела са отговорили с „да“ и че са гласували малко над половината избиратели. Но Ройтерс пише, че кореспондентите му не са забелязали активност, а Асошиейтед прес – че в деня на референдума не е имало опашки за гласуване, както става на всички избори във Венецуела.

Когато президентът Мадуро нареди да се издаде лиценз за добив на нефт в Есекибо, той се позова на резултатите от референдума. Чак след това издаде указите – 6 документа, които включват и обнародването на нова карта на Венецуела, заедно с чуждата територия.

Какво е Есекибо

Снимки от Есекибо разкриват приказни картини на джунгли, реки, водопади, езера, необитаеми острови и диви плажове на юг от Карибско море. Районът е почти безлюден, но все пак наброява 128 хил. жители, които обитават 160 хил. кв. км. Това е приблизително равно на населението на Стара Загора, живеещо на територия два пъти по-голяма от Австрия.

Цяла Гвиана е превзета от нищета съвсем доскоро. През 2006 г. например под линията на бедността са живели почти 61%, а в периода 2010-2015 страната е била сред държавите с най-ниски доходи в света.

Нещата се променят стремително след декември 2019 г., когато именно в района на Есекибо започва реалният добив на суров петрол. Проучванията на залежите се извършват от 2015 г. и още тогава обещават на страната бурно развитие в съвсем близко бъдеще.

Прогнозите се оправдават напълно през 2022 г., когато Гвиана се оказва страната с най-бързо нарастващ брутен вътрешен продукт (БВП) в света по данни на Стандард енд Пуърс.

Рейтинговата агенция прогнозира, че страната ще има тази позиция и през 2024 г. Ето защо: в близките години се очаква, че Гвиана почти ще удвои добива на суров петрол. В момента тя произвежда около 380 хил. барела на ден, а след новите проучвания и лицензи се очаква барелите да станат 800 хил.

Последното число е може би най-важното за историята с анексията, защото самата Венецуела в момента произвежда малко над 700 хил. барела дневно. Това е голям спад спрямо предишните ѝ позиции на този пазар, влошени заради неправилно управление. През 2000 г. Венецуела е добивала по 3,2 млн. барела дневно.

Вижте също

Почти безплатен, но липсва. Проблемът с бензина във Венецуела

Що се отнася до бързо развиващия се пазар на съседна Гвиана, там залежите на нефт се намират в Атлантическия океан и попадат в изключителната икономическа зона на страната, но също и във водите, които са точно срещу брега на анексирания (по документи) район Есекибо.

В момента сред основните купувачи на суров петрол от Гвиана е Нидерландия.

В Есекибо има и големи залежи на злато, наред с тези на боксит и на диаманти. След дълга експлоатация на златни мини от страна на канадски и австралийски компании, днес една от основните мини Aurora се разработва от китайското дружество Zijin Mining.

По-далечната част от историята

Конфликтът за района на Есекибо е на два века. През цялото време в него се преплитат две основни линии – тази на „историческата справедливост“ и тази на парите. През 19-и век битката е усложнена от откриването на златото, а през 21-и век – на петрола.

В първата половина на 19-и век Венецуела вече е независима държава и води битки за съседни територии, които смята за свои. Тогава Есекибо е част от британска колония.

В началото на 40-те години на 19-и век в Есекибо са открити залежи на злато и диаманти. По същото време нает от Лондон картограф определя географската граница на района. Оттук нататък Венецуела води две битки – че територията на Есекибо си е нейна по принцип и че границите на този район са невярно разчертани.

За да си върне Есекибо през 19-и век, Венецуела наема лобисти, плаща на картографи, търси ефикасни международни съюзници, скъсва дипломатически отношения с Великобритания, стига до правителствена криза, но накрая губи. През 1899 г. Арбитражен съд в Париж преценява, че Есекибо е част от Британска Гвиана.

Докато се стигне до арбитража, минават години, в които САЩ представляват интересите на Венецуела. Договорени са и съдиите, които ще се произнесат – двама американци, двама британци и един председател, който да идва от държава, външна на спора – това е естонецът Фридрих (Фьодор) Мартенс, който по това време е дипломат на Руската империя.

Аргументите на Мартенс в спора за Есекибо влизат като една от нормите на Хагската конвенция, приета през същата година. Днес конвенцията е сред основните документи на международното право.

20-и век

За Гвиана има една бурна година в 20-и век - 1966 г. Тогава Обединеното кралство, Венецуела и Гвиана сключват договор за това, че предстои тепърва да се разберат по спорния въпрос за територията на Есекибо. По-късно през същата година Гвиана получава независимост и наследява своята отговорност към договора.

Оттогава и до ден днешен Венецуела твърди, че щом Гвиана е сключила договора от 1966 г., значи тя фактически се е съгласила, че решението на Арбитражния съд от 1899 г. вече не е валидно. Иначе защо би подписвала „договор за това, че ще се подпише договор“ по териториален спор?

С този спор страните влязоха и в 21-и век. Чак през 2018 г. Гвиана се обърна към основната съдебна институция, способна да разреши въпроса – Международният съд, органът на ООН, който отсъжда по спорове между държави.

Днес, когато Венецуела по документи анексира две трети от Гвиана, светът призовава президента Мадуро да изчака решението на съда. Но опитът показва, че такива дела продължават години, понякога десетилетия, и Мадуро много добре знае това. Да не говорим, че през 2024 г. му предстоят избори за следващ мандат.

Вижте също

Наистина ли са на Мадуро? Машините, флашките и всичко, което се питате за тях