В четвъртък на площад "Вацлав Хавел'' в София беше поставена скулптурата "Сърцето пътува" в памет на първия президент на Чехия, световноизвестния драматург, писател, правозащитник и дисидент Вацлав Хавел.

Основният инициатор е Софийският дискусионен форум, който инициира и именуването на площада на името на Хавел през 2020 г., а скулптурата е дело на чешкия творец Курт Гебауер.

Сред инициаторите са множество български граждани, фондацията "Америка за България", Столичната община и Културно-информационният център на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Парите за изграждането, поставянето и последващата поддръжка на статуята ще бъдат осигурени от гражданското сдружение ''Сърцето пътува''. Столичната община също ще се включи с финансиране от 15 хиляди лева.

"Хавел беше минималист, той харесваше малките неща. Мястото е много добро. Малкият площад хич не е малък. Той е малък само на параметри, но самото място е прекрасно", каза пред БНР Петър Стойнов, съосновател на Софийския дискусионен форум.

Решение за поставянето на скултурата взе Столичният общински съвет през май по предложение на зам.-кмета по култура Яна Генова и кмета на район ''Средец'' Трайчо Трайков.

През 2020 г. общинският съвет реши пространството между бул. ''Евлоги и Христо Георгиеви'' и улиците ''Шипка'' и ''Асен Златаров'' да бъде именувано на първия чешки президент и предводител на страната по демократичния път след разделянето на Чехия и Словакия. Районната администрация обнови площада с цел той да е място за малки градски събития, концерти, изложби.

Вацлав Хавел е чешки драматург, дисидент и политик. Той е един от първите говорители на ''Манифеста за човешки права'' - Харта 77, декларацията, която спомага за привличане на международното внимание към нарушенията на гражданските права в Чехословакия.

Хвел е водеща личност при политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003).

Хавел е автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, някои от които са преведени в чужбина. В началото на 60-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва.

Той става особено активен след началото на Пражката пролет. Това е период на масови протести и политическа либерализация в Чехословакия, потушен на 21 август 1968 г. в Прага от хиляди войници, танкове и самолети от СССР, България, Полша и Унгария.

През 1977 г. ангажираността на Хавел с ''Манифеста за човешки права'' му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда и до арестуването му.

През 1989 г. ''Нежната революция'' издига Хавел чак до президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а след разделяне на страната, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация.

По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени. Въпреки неговото негативно отношение Словакия се отделя ката самостоятелна държава. При неговото управление страната е приета в НАТО и започват преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.