Хиляди миньори и енергетици от въгледобивния сектор протестираха във вторник пред Министерския съвет в София с искания във въглищните централи да не бъдат закривани мощности.
Демонстрацията им срещу правителството съвпадна с протестите на зърнопроизводителите, които започнаха ден по-рано, също с искания към кабинета на премиера Николай Денков.
За протеста на миньорите беше съобщено в медиите в понеделник. Той беше организиран от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда "Подкрепа" (КТ "Подкрепа") под надслов "За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!".
Според БТА в София са се събрали близо 6000 миньори и енергетици. По време на шествието присъстващите скандираха "оставка" и носеха плакати с протестни лозунги като "Невидими ли сме за вас?" и "Миньорите от Бобов Дол след 2026 г. като бъдещи шивачи, обущари и рецепционисти!", видя репортер на Свободна Европа.
Протестиращите се обявиха против правителствените проекти на териториални планове за трите основни въгледобивни района в страната - Стара Загора, Перник и Кюстендил, които предвиждат закриване на мощности във въглищните централи.
Митингът започна преди обед от площада до храм-паметника "Св. Александър Невски", премина по ул. "Г. С. Раковски" и бул. "Цар Освободител" и спря пред сградата на Министерския съвет (МС).
По-късно следобед част от протестиращите направиха неуспешен опит да нахлуят в сградата на МС.
Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, каза за БТА, че се очаква да бъдат застрашени около 12 000 работни места в комплекса "Марица Изток", като след 2030 г. те може да станат 15 000.
От Министерския съвет съобщиха, че премиерът Николай Денков ще се срещне с представителна група от протеста в ранния следобед. БНР пише, че синдикатите са подготвили споразумение по териториалните планове на трите въглищни района, които да разпишат с дати и с проекти точно как ще се спират мощности от въглища, как ще се преквалифицират хората и в какви дейности ще бъдат пренасочени.
България може да получи милиарди левове средства по европейския Фонд за справедлив преход, ако представи план за дългосрочно спиране на въглищните си централи. Фондът е насочен директно към тези региони, в които въглищната енергетика е водещ отрасъл. В България те са Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Преди няколко месеца д-р Мария Трифонова, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията, каза пред Свободна Европа, че Плановете за справедлив преход е възможно да бъдат одобрени и без конкретна дата за затваряне на централи, ако съдържат проекти, които намаляват използването на въглищни мощности.
Страната може да получи средства и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той не съдържа ангажимент за затваряне на въглищни централи, а за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. Вместо конкретна дата за затваряне на мощности, в него има проекти, които целят да намалят нуждата от въглища.
През януари парламентът задължи правителството да предоговори условието по ПВУ за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2026 г. и да предложи начин да гарантира поетия ангажимент за декарбонизация, без да се преустановява работата на централите за въглища поне до 2038 г.
През май бившият енергиен министър Росен Христов каза, цитирайки Европейската комисия (ЕК), че България ще загуби поне 17 млрд. лева европейски средства, ако не изпълни поетите ангажименти за намаляване на въглеродните емисии. Тези средства могат да се използват за инвестиции в създаване на нови работни места и преквалифициране на хората, които сега работят във въглищната енергетика и които ще останат без работа.
